Автобусите са странно място.

Много хора, събрани откъде ли не, затворени принудително в тясно (особено в пиковите часове) и задушно пространство. Щипка жега, лъжичка „телесни ухания“ и две-три нежелани докосвания и ето ти една взривоопасна смес от агресия, която само чака повод да се излее в поток от грозни звуци и слюнка.

Но не за това ми беше думата. Автобуса е „обществен транспорт“, което означава – достъпен за всички членове на обществото. Дори за онези, които по принцип предпочитаме да игнорираме – пияници, луди, бездомници и „странници“. Понякога дори обикновени хора изглеждат странни в контекста „автобус“…

***

Наскоро седях срещу едно  момиче. Може би нямаше 18.Облечена „ала пънк“, с тупирана коса, кръстосала предизвикателно крака. Четеше Агата Кристи. Нищо странно. Ако не беше незапалената цигара, стисната между ярко начервените и устни…Момичето спираше на равни интервали, отгръщаше страниците, изваждаше цигарата от устата си, изтърсваше въображаемата пепел и после пак настървено захапваше филтъра и всмукваше. Толкова много бунт имаше в този жест…

***

До мен седна някакъв млад мъж – на околко 30 години. В ръката си държеше няколко от новите талони ( от по 10 билета, дето струват 6 лв). Движенията му бяха резки. Погледът- безумен. Преброи билетчетата (макар че те си имат номерца). Веднъж.Два пъти…Три…Подреди грижливо талончетата и ги стисна здраво с палеца и показалеца на дясната ръка. Известно време седя неподвижно, втренчен пред себе си. След 5 минути отново трескаво започна да брои билетчетата. За момент ми мина през ум че би могъл да разчлени всяко едно от телата наоколо със същата безстрастна педантичност, с която броеше скъпоценните си билетчета.

***

Чичкотото беше седнал на последните седалки, най-отзад в 94. Дебел, червендалест чичко в бели дрехи, който се потеше обилно и очевадно много страдаше от жегата.Беше купил зарзават – чушки, домати, корнишони, люти чушлета. И най-невъзмутимо си похапваше. Решително обезглави един корнишон и го сдъвка набързо. После  старателно, като внимаваше да не направи боклук около себе си изтърбуши една зелена чушка и я загриза. Използва, когато автобуса спря за да стане и изхвърли опашката на чушката през вратата. Седна, изглежда приключил с похапването, но скоро му омръзна да седи, издърпа една люта чушка от торбичката до себе си и (според мен твърде неблагоразумно) я налапа почти цялата…малко се позачерви и поизпоти от лютото…но това не секна здравия му апетит. Извади една платнена носна кърпа, после един корнишон…позабърса корнишона с кърпата и го заяде доволно. Когато приключи най-сетне ( почти бяхме стигнали Студентски град) попи потта по челото и врата си с носната кърпа и доволно се огледа.

За голямо съжаление тук контрольора се намеси в идиличното повествование с безмилостното си „Билети и карти за проверка“. Нещастния чичко не успя да отреагира достатъчно бързо и си изтърва спирката. Последваха зловещи закани към контрольора…след което дебеланкото си взе торбичките със зарзавата и слезе на по-следващата спирка, очевидно решил че няма смисъл да се разправя с хора, неуважаващи спокойствието му.

***

Та такива ми ти работи се случват в софийските автобуси. Всеки ден. По няколко десетки пъти…