Соц-романтика в Кюстендил

През уикенда имах възможност да посетя Кюстендил, където майка ми е а почивка в един санаториум. Преживяването се оказа достойно за документиране.

…автобуса

Стар, раздрънкан, миризлив и задушен. Половината пътници – роми.Другата – местни кадри. Самобичувах се поради факта, че съм се разглезила ужасно и очаквам автобуса да е комфортен, климатизиран, а компанията – интелигентна, добре облечена и хладно любезна.

Вместо това – две пищящи дечица и някакъв селски красавец, който не спря да говори по телефона. Не знам защо, но все имах усещането че само се преструва че говори…

… санаториума

Култово място.Времето е спряло някъде към 1960…Сградата е в типичен соц-стил – строга, внушителна  и депресиращо сива и мрачна. Не знам как някой би могъл да се излекува от нещо в тази обстановка.Малко хубаво кътче – римската арка на входа…

Имах непрекъснато чувството че отнякъде ще изкочи Милицията да ме арестува незнайно за какво.

Да не забравя уникалните лозунги по стените, които документирах на снимка. Любимия ми, поставен на стратегическо място в столовата „Преяждането е вид хранителна наркомания, особено вредна за здравето през втората половина на  живота“. Чудя се кой ли гений е писал тези бисери:

Бисер номер 1

Бисер номер 2

и моя личен фаворит, поставен на видно место в трапезарията:)

…града

Е  много зелен и прохладен. Не всички са много любезни (една циганка едва не ме преби, защото исках да й снимам балоните), има доста млади хора (остана мистерия с какво се издържат). Разбира се преобладаващата е чалга-стилистиката- бели панталонки, лъскави сандалки, крещящи блузки с огромни деколтета. Видях две млади майки, които очевидно имаха претенции за добре поддържани, обаче някак си грубите им селски черти не можеха да се скрият от 5тре тона фон-дьо-тен, с който бяха намацотани.

И много соц- романтика.Надписи „Детмаг“ и „Гастроном“ ( последния гастроном, в който си спомням че влизах беше този в Полски Тръмбеш около 1990). Паметници с гръмки думи „Да живее републиката, смърт за войната“. Едри социалистически жени в странни пози на мост. Соц-хотели.Спа-хотели.

… готини неща

  • Църквата „Успение Богородично“ на центъра – с три дървени купола и полу-вкопана в земята. И невероятна градина, където времето просто не съществува.
  • Начина по който местната агенция за недвижими имоти показва обявите си – на лепящи листчета на вратата на офиса си.
  • Фирмата „Църна маца“ се ползва с особена популярност, така и не разбрах защо.
  • Един възрастен господин, който всяка вечер пееше пред санаторума. В деня, в който бях там, той учеше малко момиче с изгаряния по цялото тяло да пее. „Кой знае, може един ден колежка да ми стане, певица“ усмихваше се старецът
Advertisements
Соц-романтика в Кюстендил

2 thoughts on “Соц-романтика в Кюстендил

  1. адаша каза:

    Добрееее,
    В това, че някой се ОПИТВА ДА ПИШЕ няма нищо лошо. Няма нищо лошо и човек да се опита да поразкраси разказа си, наблягайки на това или онова, но… Нека предположим, че аз съм човек, който никога не е посещавал града. В такъв случай, изводите ми трябва да са:
    1. В града просто ГЪМЖИ от цигани – те са навсякъде, в автобусите, в центъра, разхождат се по алеите (иначе зелени и прохладни) и бият нищо неподозиращите посетители на града.
    2. Бясна чалга, бясна чалга, странно откъде ли се взе пък тя, нали в цялата останала България всички слушат само Jazz FM, Clasica и Radio 1 ?!?
    3. Тежкият непрекъснат СЕЛСКИ изнурителен труд явно е оставил отпечатък по лицата на наплесканите млади псевдокрасиви, слушащи чалга майки (а, ето го отговора на въпроса с какво се издържат младите хора в тази пропаднала дупка – ами копаят, садят и спазват още един лозунг – НА ВСЯКА ТЕРАСА – НИВА, ВЪВ ВСЯКО МАЗЕ – ПРАСЕ).
    4. Милицията с последен модел тунинговани лади и портрети на Тато върху капаците дебне дали някой гаден столичен турист няма да оскверни милите социалистически паметници с гръмки надписи, които са НАВСЯКЪДЕ (странно, този паметник от гаровия площад, тази година 1918!!! не ти ли говори за нещо? Войнишко възстание, Радомирска република? Май не, я да хвърляме всичко в кюпа, то паметника на входа на София до Владая и той така…)
    5. Магазините ДЕТМАГ и ГАСТРОНОМ още са живи! УРА! Бегом всички към Кюстендил. Е, ако ви е домиляло само за надписите, може просто да се разходите из центъра на който и да е град, винаги ще намерите някой „скъп спомен“, ако сте от София, още по-добре – просто се поразходете до ЦУМ и се огледайте 🙂
    6. Особено популярната фирм „Църна маца“ е обсебила целия град. Ами мога само да предположа, че снимките с подобен изглед от очукани, стари и мръсни автогари можем със същия успех да осигурим и от тези в „Овча купел“, „Подуяне“, „Изток“… или греша?
    Ами това е моето мнение, иначе, изглежда всъщност нищо съществено от града не си видял/а (или поне няма споделени впечатления от това). Случайно, когато минаваше покрай СПА хотела, не се ли сблъска с картинната галерия (би трябвало да я забелижиш, все пак е най-голямата в страната), или пък както личи от ъгъла на снимката на същия този хотел, когато застана пред къщата-музей на Димитър Пешев, не се ли изкуши да влезеш?
    Както и да е, няма да говоря като комплексиран провинциалист за „моят град – най-хубавия и друг няма“, но нека поне да си имаме уважението. Все пак, когато Пауталия преди 19 века е сякла собствени монети, в Сердика са ги използвали за търговията си…

  2. pippi каза:

    Ех,толкова ужасно съжалявам че съм обидила някого със своите „опити за писане“.
    Не че имам намерение да се извинявам.
    Само ще кажа няколко неща – Кюстендил ми хареса именно такъв какъвто е – тих, зелен и спокоен.Със останали от миналото табели и паметници.
    Да, това е моя поглед на лаик който очевидно няма и понятие от явно богатата история на този град. Но нямам и лоши чувства.
    Аз също съм от малък град и ако съм написала неща за „селяни, цигани и чалга“, то е защото в малкия град те са много по-осезаеми. Поне за мен, защото тук се движа в много по-голямо гъмжило и съзнателно избягвам именно тези групички.
    За музея на Владимир Димитров-Майстора – ужасно съжалявам че нямах възможност да го посетя.
    както и другите места, които си струват.
    Ако мъничко се замислите, може да откриете и горчивеината в думите ми. Под ироничното отношение и осмиването…може би ми е много тъжно, че малките градчета постепенно умират.
    Защото, уверявам ви – аз ги обичам повече от София:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s