Миналата неделя беше празника на София. Бях на „официален концерт-награждаване на заслужилите дейци на културата“. Мероприятието беше добър опит да се направи от всичко по малко (т.е. „манджа с грозде“ – Георги Христов и симфоничен оркестър) и да се потупат по рамото няколко творци от ралични области. Бате Бойко беше там естествено. И каза с изключително скръбна физиономия няколко много мъдри и премерени думи (милия, ако можеше да се види колко е смешен с опитите си да вкара нотка човещина в изказването си). Сподели, че столицата има много проблеми, но по тях се работело.Изисквало се време.

Проблем.Защото София страда от ужасяваща липса на време. Часовника й тиктака и все-по зловещо я приближава до облика на един град – антиутопия.

През миналата седмица падна сграда, уби невинни хора. Никой не е отговорен. Никой може би няма да бъде осъден.Не това е страшното. Страшно е, че това няма да е нито първия, нито последния подобен случай.

Ще падат още сгради. Някой ден, докато се разхождам по любимия ми „Шишман“….може да се окаже последния ми ден. Не ме е страх, но е някак цинично.Защото за всички е ясно, че старите сгради в центъра се преустройват в незаконно, за да се отдават под наем. За всички е ясно, че колко и на кого трябва да се платят за да си затворят очите за незаконното строителство. Но това продължава…

Не искам да мисля какво би станало дори от едно съвсем леко заметресение.

Жалко за София, красивата София от миналия век.Жалко за концепцията за столицата като най-представителен град на една страна.

Ако преценката дали България да бъде приета в ЕС зависеше от това доколко администрацията се справя с проблемите на София, смятам, че нямаше да ни огрее не за 2007, но за 2070.

Защото… Боклуци. Агресия. Лоша инфраструктура.Селяния. Престъпност. Корупция.Мръсотия. Хаос. Лицемерие.

И отчайваща липса на рационално и дългосрочно мислене…