Колко странно как хората в живота ни добавят допълнителни значения на предметите. Така, ако всичко е символ, дописваме личния си „речник на символите“. Ежедневно.

Какво дописах аз през последната година, благодарение на един човек. Понякога ми се иска да изтрия тези значения, да имат думите пак смисъла от преди „този човек“. Защото допълнителния смисъл често натоварва. А това, което най-много искам в момента е да ми е леко на душата. Предполагам това ще стане, когато се науча да приемам символа с цялата му двойнственост, едновременно с радостта и болката, която носи.Все още не се справям.

И все пак, някой от нещата-символи, които се сещам са:

лилаво

полски цветя

шалове

думи (задължително писани,понякога намекнати, но почти никога изказани)

дъжд

сангрия

шоколад

има и още…но не сега.