Препинателните знаци изразяват (и премълчват) много.

Знаците говорят много за хората, които ги използват.

Например Алекс (аз съм свикнала да го наричам Оз) много обича когато чатим да слага след всяко изречение точка. Никой друг не го прави. Само той, дори една дума да е. Примерно си говорим нещо съвсем несъществено.

-Здрасти, как си?

-Добре.

– Как е живота?

– Ми училище, вкъщи,пиене.

Ей такива неща.Казвал ми е, че точката придава завършеност на нещата.

Ася също каза, че точката е е важна.Тя казвала нещата, които били между думите. Тоест премълчаното.

Аз винаги го изказвам с многоточие. То дава колебание и недоизказаност.Позволява тълкувания.

А има хора, които много обичат удивителни. Вики например – той си е един такъв удивителен и в реалността, не само в текста.Приповдигнат и превъзбуден по особено смешен начин. Както смешни и не на място изглеждат удивителните му в един сериозен делови текст.

Много може да се научи за хората от препинателните знаци…