Първите 24 часа в ЕС

Май не чувствам особена разлика. Не се чувствам по-евопейка от преди. Всъщност аз от доста време си се чувствам гражданин на света, тъй че ЕС няма как да ме уплаши много. Освен това не мисля че България е влязла в Европа докато мисленето на хората не стане европейско.  А това едва ли ще стане за година две.

Да видим хронологията на първите 24 часа от моето европейско съществувание:

 00.00 часа

На площад Батемберг с още 100 000 души (плюс минус – изчислението е на Канал 1, аз лично не мога да съм сигурна, защото не съм ги броила). Хубаво светлинно шоу. Отвратително озвучаване. Пияни европейци се опитват да се възкъчат върху лилавата крава на „Милка“ пред Народния театър. Други, привърженици на титатничните хайдушки битки (може би) подражават на храбрите воеводи и пуцат ли пуцат с пиратките.

03.15 часа

Местим се у Севи, където си пожелаваме „ЧНГ“. Как можаха да ми изтеглят от баницата „Бебе“. Изпадам в ужас а те се забавляват на мой гръб. Изпиваме между другото една бутилка вино.

6.05 часа

След около 10 минутна препирня „Ти у нас или аз у вас“  с Ели решаваме че все пак тя ще спи у нас ( за което решаваща роля изиграва факта че изтървахме автобуса). Чувствам се ужасно егоистична и ме е срам.

11.00 часа

Събуждат ме  по телефона. Обичам да ме събужда точно този човек по телефона:)

12.30 часа

Отивам да изпратя Гери на летището. Пътуваме заедно с нея и майка и а сестра и шофира.Дават и инструкции къде да завие. Боже, какви софиянци.

На летището – осъзнах че съвсем не е много европейско че паркинга е твърде малък.

Което си беше добра подготовка за едно напълно не-европейско 2часово висене на гишето за чекиране. Лентата за багаж беше повредена, та служителките изпълняваха и хамалски задължения горките:(

15.20 часа

След като изпратихме Гери, се качваме в 84 а шофьора „галантно и възпитано“ съвсем по европейски ни изръмжава че няма билети. Возим се гратис – и май имаме късмет -изглежда контрольорите и те са хора и почиват на 1ви януари. Може би последния ни шанс да изпитаме незабравимата тръпка на возене без билет.

16.00 часа

Отиваме на кафе у Севи и там още се учат на Дунавско хоро:) Гледаме „Как да разкараш гаджето за 10 дни“. Човекът който е правил субтитрите явно е превеждал без дори да гледа филма, защото по някаква странна причина всички са в женски род. Понякога CapsLOck се включва, да не говорим за пунктуация и буквализми. Абеее, трагедия, ама се заливахме от смях и заради тез глупости.

19.00 часа

Приятно съм изненадана че магазин „Фамилия“ , който иначе е ужасно незареден ( и специално в този за който говоря вони ужасно на гнило) е отворен. Купувам си шоколад и се запътвам към вкъщи.

21.00 часа

След като си изпих мляко с какаото сядам да гледам „Когато порастна ще стана кенгуру“. Хубав филм. Накрая плаках и се смях едновременно. Оз ми каза че било невъзможно, но се случи.

Такива чудни неща се случват независимо от ЕС.

Advertisements
Първите 24 часа в ЕС

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s