Днес реших да отида да се издължа на всевъзможните Топлофикации, Софийски води, БТК-та  и прочие уважаеми институции, които биха направили всичко да ни приберат паричките.

Но бях неприятно изненадана.

Защото…

Сметките могат да се платят (всичките без интернета) в Телефонната палата. Последния път, когато ходих (преди около месец) досетливите служители бяха сложили в паричния салон една от онези прекрасни машинки, дето им казваш каква сметка искаш да платиш, а те изплюват картонче с номерче.После чакаш номерчето ти да се появи на светлинното табло над някоя от касите и така – пей сърце. Толкова бях впечатлена от технологичния ни напредък и от факта че успях да платя 5 сметки за около 6 минути без да чакам на никакви опашки, където изнервени пенсионери ме посръчкват или разни нагли лелки се опитват да ме прередят с извинението че „били на работа“.

Днес, когато вече сме в ЕС, плащането на сметките ми отне горе долу пак същото време.

Само че…за моя изненада, очарователното, плюещо-картончета-с-номерца устройство го нямаше. Беше скрито зад вратата и зачулено с някаква торба.

Стана ми много тъжно.

Очевидно, на българите (вече европейци)  им е толкова трудно да разберат как функционира устройството, че се налага то да бъде обслужвано от любезна лелка, която обяснява процедурата „избирам си какво искам да платя-натискам копче- излиза картонче-чакам си реда – отивам на гишето, където за пръв път светне моето номерче“. Явно след известен пробен период ръководството просто е решило, че е нерентабилно да поддържа длъжността „обслужващ апаратче за поредни номера“.

И сега пак ще си плащаме сметките по стария начин – с опашките, с ръчкането и пререждането…както ние най-добре си знаем…