Обичам Ийори. Той не е досадно мрънкащо животно, нито е досадно всезнаещо животно.
Той е просто ужасно тъжен и очарователно меланхоличен. А най-любимата ми е опашката му, закачена с пиронче 🙂
Ето малък откъс от ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, В КОЯТО ИЙОРИ ЗАГУБВА ЕДНА ОПАШКА И ПУХ НАМИРА ЕДНА
„Понякога (Ийори) си мислеше тъжно: „Защо?“ , понякога мислеше „Закъде?“, понякога – „Колко всъщност?“, а понякога не бе много сигурно за какво мисли.Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпли, Ийори се зарадва, че може да престане да мисли, а да му каже мрачно:
-Как си?
-А ти как си? – попита го Пух.
Ийори люшна глава насам-натам:
-Не много как! – каза той.
***
Наскоро попаднах на едно много луксозно издание на Egmont UK на „Мечо Пух“ (365 days with Winnie the Pooh), което според книжарката било внесено само в 2-3 бройки в България. Е, ако все пак ви попадне – вземете си го. Струва си всеки ден да бъде разведрен от историите на глупавото старо мече и неговите приятели:)
Вила Вилекула 
И на мен ми е любимият герой от „Мечо Пух“. Любима ми е култовата му фраза:
„Някои могат, а други не можем“.
Сетих за ГЛАВА ШЕСТА В КОЯТО ИЙОРИ ИМА РОЖДЕН ДЕН И ПОЛУЧАВА ДВА ПОДАРЪКА – как накрая магаренцето се увлича да вади и пъха спукания балон в полезното гърненце:)