Днес с един приятел спорихме коя книга е по-хубава „Алиса“ или „Мечо Пух“.

И изведнъж разбрах защо всъщност харесвам „Мечо“ повече.Непринудена и истинска е.Никой не ни лъже че мечето Пух е умно, че Йиори е оптимист а Прасчо – храбър.

Ето защо!

И се сетих за един епизод от анимация „Мечо Пух“, в който Йиори демонстрира очарователно как да запазим самообладание дори в неприятни моменти.

Докато се разхождат из Гората, Ийори изглежда попада в нещо като плаващи пясъци и започва да потъва.

Репликата му, констатираща неприятния факт и изпълнена с философско примирение:

–Потъвам.Очаквах го.

Просто прекрасно!