Днес заприказвахме за работния ден или по-точно за работния ентусиазъм.

Каква би била дефиницията на подобно понятие не съм много сигурна. Все пак идеше реч за нещо средно между бодрост и желание за работа. Някакво магическо състояние за което се казва че „работата спори“.

Достигнахме до извода с няколко колеги, че работния ентусиазъм се проявява най-вече сутрин, а към обяд човек се сдухва и изобщо…“Колега, я не ме занимавай с глупости“… (за хора като мен, които до към 10 са неадекватни – колко ли време спорна работа остава – няма що 😦 ).

А както се казваше в един виц – „Защо на всички им се доспива след ядене?- Ами защото кожата на корема се опъва и клепачите се притварят …“

Та затова смятам че сиестата може би е една много добра идея за поддържане на следобедния работен ентусиазъм. Работиш каквото работиш до обяд, хапваш и полягаш за 30тина минути (не повече, няма да лентяйстваме я!). Предимствата на такова едно „полягане“ са си доста. Примерно – различни изследвания са доказали че освежва паметта. Без да съм правила специално изследване, аз съм убедена, че със сигурност помага за успокоение на нервите и прави хората малко по-мили и усмихнати един към друг.

Всъщност, ако вземем че възприемем сиестата – няма да открием топлата вода. От тази статия  в Уикипедия научих например, че в Тайван в училищата има специален час за спане, а повечето компании в Япония имат в офисите специални „стаи за подрямване“ 🙂

 Питам се в нашия сериозен „липса на място в офиса “ проблем – къде ли можем да си направим „стаята за подрямване“…