8 ми март противно на моите очаквания се оказва доста спорен празник напоследък. Явно, една група хора смятат че трябва да го заклеймят като част от соц-а и да го зачеркнат от календара.  Доста глупаво виждане според мен.

Спомням си как разглеждах картичките от руските pen-pals (не се сетих за по-добра дума на български, кореспонденти може би) на майка ми и на тях имаше разни такива с цветя и осмомартенски пожелания. Ставаше ми мило да ги гледам…

Но не знам дали 8ми март е празник. Не защото е наследство от комунизма или защото, както днес някой ми подхвърли „е ден на майката“ ( а ти си още момиче, следователно не бива да го празнуваш). А защото е някак си тъжно че повечето мъже се сещат да ни подаряват цветя предимно (да не кажа само) на такива празници.  Че през повечето време ние работим наравно с тях (няма да казвам повече, за да не ме обвините във феминизъм 😉  ). И никой не се сеща за това че сме нежния пол и прочия и прочия.

Всъщност, колкото и да ми е мъчно, като гледам в България работата с „нежния“ пол е доста объркана. Дано да греша, ама като че ли познавам повече жени, които са по-мъже от господата…

И все пак без да се впускам в тази тема…да пожелая на всички „мъжки момичета“  силата на красотата и умението да я използват за да направят света около себе си малко по-добър 🙂