Да, и аз като леко неподготвена почти се удавих.

Имах щастието да присъствам на концерт на Улф Вакениус трио (което всъщност си беше квартет с него, барабаниста беше голям образ) и Лоран де Вилд трио в зала „България“.

Бяха наистина невероятни музиканти но си отбелязах наум две неща и дебело си ги подчертах:

1. Изключително трудно възприемам изцяло инструментална музика. Трябва да е артикулирана, за да я разбера, в противен случай се напрягам и се губи част от удоволствието.

2. Харесвам джаз, но не мисля че бих могла да отида на пак на джаз концерт. Поне не в зала. Джазът за мен или трябва да е импровизация и контакт с публиката ( в този смисъл свиренето на открито ми звучи къде къде по-адекватно), отколкото седене в полутъмна зала. Или си е фон за други приятни занимания в съботен следобед – четене, писане, рисуване и „труд и творчество“ на бижута…И май-харесвам повече „ню-джаз“ отколкото класическия.

Най-хубавото е, че на 29-ти следва Белен Майа, което звучи доста по-като-за-мен, особено след като има танци. А после, на 23 юни, нещосъщо толкова вълнуващо – Yamato- The drummers of Japan 🙂 Но, това не е всико  – на 7 юли – Dulce Pontes .

Задава се концертен месец май 🙂