…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Много любима песен на Ваня Щерева.

Днес дъждът продължи да  разказва истории. И да сближава хората.

Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво 🙂