Нямам особено ясен спомен, ама някаква интуиция ми подсказва, че на тази дата преди 6 години ми беше бала (може и на 23-ти да е било взъщност).
Какво си спомням ли?
Роклята – дълга,с много дантела и висока талия. Хубава, но естествено впоследствие неизползваема. Чантата също.
Бижутата – сребро и седеф. Слагам ги рядко…
Обувките – бяха безсрамно евтини на фона на тези, които съученичките ми си бяха купили…И после ходих с тях на салса. Още ги пазя, ама май трябва да ги разкарам че се скъсаха…
Самата вечер…не мога да се сетя дали валеше както сега …по-скоро е възможно да е имало леки превалявания, но нищо съществено.
Бяхме в „Интера“ – много лош избор на място. После в една забутана механа на Арбанаси, където между 3 и 5 слушахме една и съща касета с чалга…
После по някое време като се съмна ходихме да ядем и аз шляпах боса (защото заваля) по главната да търся отворен магазин за да купя бутилка шампанско за да черпя едни приятели.
Дам…като цяло съм много против цялата история с баловете. Някакви келеша трошат грешни пари (с които може да се финансира една година обучение в универистета или поне нещо по-смислено) за да се покажат колко са фешън, кул, готени и прочия прояви на излишна показност. Всъщност всички знаят, че родителите са спестявали сума ти време, че родата е помогнала кой с кво може. И че не е важно абитуриента да се чувства добре, важно е комшиите да висят по балконите и да цъкат „вай вай, то наш’то гардже най-хубаво“. Айде без такива…ако цялата дандания е имала смисъл преди 40 години, когато гимназистите не са имали толкова лесно достъп до „живота на големите“, то днес, когато децата си имат гаджета от 6 годишни, за пръв път правят секс на 10 и в междучасията си пийват (в най-добрия случай) бира…цялата тази работа с баловете ми прилича на смешен маскарад и парад на еснафщината 😦
Вила Вилекула 
И на мене цялата работа с баловете ми се вижда малко безсмислена, но ние не сме предсатвителна извадка… Все пак за по-голямата част от завършващите балът е кажи-речи последното хубаво нещо, което ще им се случи, преди да се хвърлят в живота като сервитьорки, продавачки в магазини и „дистрибутори“, хамали, контрольори и т.н.
Нашият бал – 4 дни се напивахме на Албена и после обратно да зубрим за предстоящите кандидатстудентски изпити. Е, нямаше рокли за по 2000 лв, нито лимузини, но затова пък в момента, 8 години по-късно, всичките от бившия ми клас можем да си позволим и двете.
Мисълта ми е, че по баловете (а и по принцип за „представителни“ цели) се изхвърлят с неимоверни разходи главно хората, които иначе не могат да си ги позволят, а и нямат перспектива да могат. Както шофьора на кмета в града ми, който взема 300 лв заплата и има телефон за 900 – ще го изплаща 3 години…
Ако няма изхвърления и всичко е в граници, бала е нещо хубаво (или поне трябва да е)-последна веселба преди изпитите, последно събиране с всички от класа плюс любимите учители. Самата идея за такъв завършек на годините в училището е добра, но концепцията се е изменила- вместо да се веселят със съучениците си и да си правят купона, се надпреварват кой от кой да бъде по-фешън, а за танци няма място, за да не си развалят прическата. Радвам се, че всичко това вече ми е зад гърба:)
Иначе, като цяло, аз моя бал си го мразя 😀
Да бяхте дошли на 24-ти в Инфинити в Пловдив… Цялата английска го беше запазила и стана страхотен купон. Не видях някои да се правят на прекалено фешън и голяма работа, а всички се забавляваха като за последно. Направо им завиждах!
Всъщност pippi е изключително близо до истината. Като гледа абитуриентите, човек ще реши, че празнуват началото на нещо много хубаво. В София е особено грандиозна цигания. В т.нар. провинция нещата минават по-скромно. Но тук всеки трябва да лъсне с … каквото може да лъсне, в общия случай не е ум и красота. Пък и какво празнуват – когато приключи най-безгрижният и приятен етап от живота ти, би трябвало да скърбиш дълго, да изпаднеш поне в едномесечна депресия и да се стегнеш за предстоящите кандидатстудентски изпити. А те какво? Тате наема тролей за целия клас, момичетата са подадени (голи) до кръста през люковете и пренебрегват лекомислено съветите да не докосват жиците, защото ще им се развалят прическите! Егати веселбата. Не го разбирам това. Лято е, пейте кандидат студентки тез тъжни песни, … Абитуриент за изпит се стяга, а те… Абе деца, какво да ги правиш, освен… 😉
Студентските години са едни от най-хубавите в живота, особено ако следваш далеч от вкъщи 🙂