Не мога да чета дълъг текст на компютър. Затова май тактично пропускам блоговете с дъъълги постове (може да са най-най-интересните на света и все пак…).
Уважавам хората, които успяват да изразят това, което искат в половин до една печатна страница.
Аз самата установих че ми е трудно да пиша дълги неща. В около 120 реда казвам общо взето всичко, което имам да кажа. Останалото рядко е нещо различно от разтягане на локуми…
Вила Вилекула 
Хм, странно. На повечето хора им е трудно да пишат стегнато, а дългите текстове с излияния не са им проблем.
Дали след 120-ия ред не започва да те домързява? 😉
Не, не ме домързява. Просто ми доскучава, а мисля, че и на читателите също би им доскучало, ако само се разтягат локуми.