Вчера отбелязах деня на детето с посещение на концерта на INXS. Някои впечатления по въпроса…

Зала „Фестивална“ не става особено за концерти. Макар че момчетата я напълниха, имаше какво още да се желае от акустиката. И от сигурността на стълбището – през цялото време се клатеше яко и аз си представях апокалиптични картини на срутване…

Новия вокал с безумното име J.D. Fortune нещо не ми го вдига. Момчето мяза повечко на метросексуален (хих) фен на Таркан, отколкото на вокал на INXS. Верно, че Майкъл Хътчънс си е Майкъл Хътчънс ама…освен това с голям зор го били намерили момчето. Представям си този ако е бил най-добрия кандидат, другите какви са…

На входа ни караха да си оставяме капачките от бутилките с минерална вода с гениалното обяснение „за да не замярате вокала с тях, че ако пак трябва да си търсят нов…“.  Впоследствие обаче се оказа, че Туборг, като един от спонсорите на събитието, беше монополизирал терена и за жадните се предлагаше само и единствено бира.

Охраната имаше също така безумното изискване да не внасяме фотоапарати, като тези, които си носеха им ги вземаха и им казваха после да минат да си ги приберат. Слава Богу – не можаха да намерят моя в огромната ми чанта (едно прекрасно предимство на големите чанти и безпорядъка в тях:) ) Иначе пък как щях да им го дам само.  Но цялото упражнение беше доста безмислено, тъй като хората си снимаха клипчета с телефоните така или иначе.

Новата мода при лиричните песни на концертите – няма запалки, но нека посветим с телефони!

Извод: не съм за масови концертни изяви, освено ако не харесвам ужасно много групата (какъвто не беше случая) , не съм с подобна компания фенове и не съм пийнала нещо вътрешносгряващо 🙂