За пореден път си зададох този въпрос днес, когато в пицария „Мания“ (заведение, което по принцип уважавам заради добрата кухня и приемливите цени) близо до Съдебната палата един сервитьор направи всичко възможно да ни развали празника.

Първо – развика се,че имали само „еди каква си бира“

Второ – направи гримаса за това че съединихме две маси, след като очевидно нямаше как да се поберем на една

Трето – правеше се на ударен и ни подминаваше като бърз влак проста гара, докато същевременно яко се подмазваше на някакви „изпаднали гермаци“ от съседната маса.

Последно – опита се да ни мине със сметката. Ама не беше познал – трудно е да прекараш счетоводител и одитор със сметката.

Та…зачудих се аз – докога ще трябва да търпим това отношение в ресторанти и в таксита?И какво е удачното поведение в случая – да се усмихваме и да си мълчим, не искайки да създаваме излишни неприятности или да вдигнем шумен скандал?

Как да научим тези хора да си вършат работата ако не с желание и любов, поне с любезна усмивка? Как да обясня на един таксиметров шофьор,че не желая да слушам как „се е дигнал от майната си за да ме откара тука за един километър, мааамустара не можеш ли да се прибереш сама в 23.30 от централна до сточна гара“.

Очевидно мога. Направих го вчера. Прибрах си се пеша, вместо да ползвам услугите на любезните „ОК супер (хаха) транс“

Мога да ползвам и други таксиметрови фирми и да ходя в други ресторанти, обаче това дали променя цялостната ситуация – в България сме научени да си се снишаме и да си мълчим, не умеем да се оплачем както трябва, на онези, събрали смелост да надигнат глас се гледа с лошо око.