„Капитал“ публикува в блога си снимки на детска градина, които наистина ме накараха да се усмихна от сърце…

Ех, а аз като си спомня моята детска – как не обичах да спя следобед, а ни караха насила, как бързахме да ядем основнотоя ястие защото щяха да ни вземат по-голямото парче диня, кои ми бяха любимите катерушки…

Мама ми разправяше, че винаги съм била едно от децата, оставащи последни вечер и когато тя най-сетне идвала да ме вземе, аз съм била яхнала прахосмукачката, с която лелката почиствала стаите…

А аз много добре си спомням, че като приключих с детската градина, учителките ми гласуваха огромно доверие и ме взеха да им помагам с по-малките деца. Оказа се доста трудно за едно 7 годишно дете да се грижи за „зайците“.

Чудя се какво ли остана днес от детската ми градина. Знам, че в двора на основното ми училище издигнаха два-три блока. Знам, че скришните закътани места в детската ги разкараха  -повечето бяха сред клоните на стари дървета, които ги махат, защото са изсъхнали…Знам, че металната врата, която баща ми монтира и с която аз се фуках пред всички, вече сигурно отдавна е сменена.

Странно от колко много години не съм стъпвала там. А може би и не трябва…