Днес за сефте влязох в Парламента.  Впечатленията

Слава Богу – нямах проблем и не ме спряха защото бях със сандали (една колежка ме уплаши, че няма да ме пуснат). Взеха ми диктофона на входа.

Озовах се в стая номер 11, стаята на ПГ на ОДС, където лежерно бе изпънал крайници Петър Стоянов. Малко ми стана странно, че моя домакин не ме покани дори да идем в кафето, но после разбрах защо, когато той изведнъж каза – извинете, трябва да ида да гласувам. Та …както си говорехме – в следващия момент той се изказваше на трибуната против промените в правителството. Кой ли го чу…

Двама от ОДС депутатите се забавляваха да коментират как някакъв объркал и гласувал „против“ вместо „за“, защото преди това бил изпил една мастика. Мда, така се коват законите у нас… А когато не работеха активно, депутатите се забавляваха с решаване на буквени ребуси в нета.

Човекът с който си говорих ми се стори свестен. Но на излизане от сградата жегата и истината ме блъснаха със страшна сила. Осъзнах, че всъщност тези хора са толкова далеч от реалния свят, че дори да имат добри намерения те работят и мислят със съвсем други понятия. Нямат никаква идея какво би могло да е отражението на техните действия върху обикновения човек. А това е страшно…