Последният ми уикенд мина под знака на пътуванията. Изчислих че за три дни съм навъртяла към 700- 800 км по пътищата на родината.

Маршрутът беше:

Петък , 13.30ч. – пътуване до Боровец

Събота, 13.00ч. – джип-сафари в Боровец

Събота, 15.00ч. – отпътуване за София

Събота, 18.00ч. – отпътуване за Велико Търново

Неделя, 8.30 ч. – отпътуване за Троянския манастир и Орешак

Понеделник, 8.45ч. – пътуване В.Търново-София (което беше не 3 а 4 часа, поради факта, че ремонтират Лъвов мост)

Поводът да съм на Боровец, беше нещо като мини-семинар, организиран от Colliers , които бяха решили да поканят 20тина колеги журналисти и да ни обяснят някои основни неща за пазара на имоти. Похвална инициатива Съчетана с екстремно изживяване – джип-сафари през гората. Добре че бях в закрит джип, защото имаше и колеги, които нямаха това щастие, а на моменти бяхме твъърде близко до природата 😉 Стигнахме до едно място, наречено “Черната скала”, от което уж едно време хвърляли комунисти. Невероятно красиво и спокойно, както може да се види тук. Трябва май по-честичко да ходя на такива места.

В неделя пък осъществихме дълго плануваното посещение на Троянския манастир. От там съм малко разочарована, тъй като не даваха да се правят снимки, дори в двора (а беше красиво). Затова пък на Орешака разгледахме всички палати с изложени предмети – от казан за ракия до много интересни китайски статуетки, издялани от корени, които бяха дарение на колекцията.

На връщане обядвахме в непритенциозно крайпътно ресторантче, а жегата в колата борихме с отворени прозорци и циганска (натурална и оригинална:) ) музика. Не искам да си представям как сме изглеждали отстрани