За работните навици и мотивацията

Напоследък все по-ясно осъзнавам ползата от това че работих за без пари и се занимавах с на пръв поглед странни за колегите ми в университета неща цели 4 години. Просто дори нищо друго да не съм научила, поне съм придобила някакви трудови навици и нагласа към живота и работата. Научила съм се аз да съм активната страна, да питам, да искам да разбера правилно точно какво се иска от мен, да давам обратна връзка, да търся изходи от безизходни ситуации и да не мрънкам много когато се налага да се стегна и да работя.

Затова и не разбирам как някои може да разсъждава в стил „все още уча, затова няма кво да си давам зор да бачкам“ и „абе аз да го свърша пък после ще видим дали точно това е трябвало да свърша“.

И другото – винаги са ми обяснявали, че мотивацията е вътрешна и ако тя липсва много трудно можеш да накараш някого да работи с желание. Страхувам се,че моята мотивация е тясно свързана с ценностната система на компанията. И май твърде рядко бих намерила ценностна система, която отговаря на моята. Тогава – какво остава – да работя заради чувството си за дълг, а истински да влагам себе си само в нещата, които обичам?

Advertisements
За работните навици и мотивацията

One thought on “За работните навици и мотивацията

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s