Отпивам бавно от зеления чай с кокос, който си купих днес от Магазинчето за време и чай (на Княз Борис I 65, ако още не сте го посетили).Слушам Sueno Y Muero  (тук някой да помогне, че испанския ми хич го няма). Вея си с огромното ветрило, което Катето ми подари за рожденния ден.

Затварям очи. Нищо не разбирам от текста, може би само ” pensando en tus besos”.  Представям си  плаж. Вълни  и  целувки.  Пълна хармония и красота. Само да можех да видя лицето на този мъж…