Живея доста близо до спешния център до кръговото на Сточна гара.Тази вечер, на път към къщи с едни приятели видяхме на “Васил Левски”, буквално на метри от този спешен център да лежи припаднала жена.

Решихме за всеки случай да се обадим в “Бърза помощ”, защото не знаехме дали жената не е наистина зле.

Разговорът протича горе-по следния начин (представено само от наша страна, сетете се сами за отговорите отсреща)

-Ало, добър вечер. Намираме се на “Васил Левски”, близо до сточна гара, тук на тротоара лежи жена…Не мърда…Не е контактна…Да, не знаем какво и е…Може да е пила…Няма ли да дойдете – все пак това е доста близо до вас…Не, не можем да определим, не сме специалисти…Размърда се, но не знаем какво може да е пила…Кога  да ви очакваме…Номерът ми е 088XXXXXX…Ок… В общи линии казаха че ще дойдат ако и когато решат.

През това време жената се размърда (очевидно беше доста пияна). Успя да седне и дори ни изфъфли, че иска цигара. Обяснихме и, че сме викнали “Бърза помощ”, при което тя ни изгледа с насмешка и каза с най-горчивата усмивка, която съм виждала наскоро: “Ха, каква “Бърза помощ” бе, тия са “Смъртна помощ” .

Не искам да съдя никого, защото знам колко тежка е тази професия, как лекарите са нископлатени и сигурно в този спешен център получават по стотици подобни обаждания на ден. Само че, не мога да не се запитам как точно успяват да преценят кое наистина е спешно и кое може да мине без да се ходи, между другото Защото ми се беше случило (този път във Варна, отново на метри от Окръжна болница) да звъня в “Бърза помощ” заради възрастна жена, която се задушаваше. Tе най-спокойно ми обясниха да се обадя на личния и лекар. Когато се свързах с него ми казаха, че “няма как  да излезе, защото има приемни часове”.  Слава Богу, жената се оправи, но аз само се моля да не се случва нещо сериозно, че не знам дали ще съм от късметлиите, при които “Бърза помощ” ще реши че си струва да иде.