Безкрайно бях шокирана от случилото се на 11-ти септември 2001.

И все пак не разбирам защо е цялата тази истерия – колчем датата наближи и се почват едни изказвания, едни декларации, изведнъж отнякъде се появява супер секретен запис на Осама (или според речбика на „Стандарт“ – Усама) Бин Ладен, където той жизнерадостно обяснява как ще „им свеи маслото на всички“ и ще ги „нападне отпред, отзад и отвсякъде“.  После Буш-менът се появява в ефир и с присъщото си обаяние (не знам как не заспиват докато го слушат тез американци) успокоява нацията, че той „Осама само така си говори, щото просто го е яд, че не може да ни направи нищо, щото ние сме най-велики на света, пък (троп с крак)“.

Следват анализи и прогнози от разни известни и не толкова известни политолози, социолози, психолози и други -лози за това „дали светът е по-сигурен сега“, „какво ще направи Осама и къде, кога и как точно ще го направи“. Накрая неминуемо се стига и до показване на мускули – примерно – показна акция на български барети срещу евентуална терористична атака (прилича на треторазреден екшън с малък бюджет за спец-ефекти) по БТВ.

Чудя се – кому ли е нужно това! Хубаво е такива събития да се помнят и да се знаят, но не е ли по-добре да се насочи мисленето ни към въпроса – що ще бате Джорджи в Ирак ( и изобщо на разни други места, дет не му е работа да си пъха гагата) и дали да си играеш на война е толкова безобидно, колкото изглежда.

Колкото до това дали светът е станал по-сигурен -ми не, не е. И не мисля,че терористите биха чакали да станеследващия 11-ти септември, ако наистина са решили да направят нещо.