Тия дни се замислям за две неща в комуникацията по мейл, които ужасно ме дразнят.
Така например, ужасно тъпо е, когато си е се обърнал към някого с молба в мейл и очакваш някакъв отговор, той дори да не благоволи да ти даде едно re:, дори само за да ти каже, че не може да ти помогне. 10 секунди са това! Съзнавам,че човека може да е бил зает, да го е нямало на работното място, но как да се обърна отново към някого, който не ми е обърнал и 10 секундно внимание?
И друго – как може да пишеш на някого мейл и да го питаш лично за нещо. А той да реши, че е много удачно да ти отговори и в копие да сложи всички хора в мейл-листата. Леееко недискретно май се получава. Другия път май сериозно ще си помисля преди да натисна Send. Знам ли дали после писмото ми няма да се яви някъде из нета 😉
Вила Вилекула 
Някакво.. хмм.. не особено приятно лично преживяване? 🙂 Не звучи добре.. Отвръщане вяра от нет-комуникацията, защото някой е решил да й се подиграе.. Хората все още са склонни в мрежата на неща, които никога не биха си позволили в друга среда (дали защото свободата е много по-голяма?..) Личната комуникация става обществена, личното пространство ти се изсмива, за да ти каже, че вече му е писнало да бъде лично..
Смесени моменти.. Но си мисля, че проблемът е по-скоро в човека, който е подходил по този начин. Не трябва да убиваме вярата си в средата, в която е бъдещето..
🙂
О, аз имам вяра в „средата, в която е бъдещето“. Просто споделях два изключително дразнещи ме примера за некоректно отношение във виртуалното пространство:)
Мм, добре де, приемам кавичките по-горе като поставени съвсем на място 😉 Но ти ме разбра какво имах предвид
За съжаление не е рядко срещано да не се отговори на и-мейл. Затова си прилагам доста ефективна тактика: изчаквам определено време в зависимост от времеемкостта на отговора, който трябва да получа, след което направо звъня по телефона. Със сигурност е приложимо само в определени ситуации, но определено след време някои хора свикват и се научават да отговарят.
Но да, това си е въпрос на индивидуалност и както в „реалния“, така става и във „виртуалния“ свят.
@Цвети: Ти този метод от Калин си го възприела 😉
Не знам дали точно от него, по-скоро се съмнявам да е от него, но определено съм го чула от някой друг на някое обучение. Доста неща ми се губят вече. 😉 Но май накрая важното е самият метод да остане в паметта 😀