Сутринта започна апокалиптично – с липсата на кафе. Но усмивката на един колега изличи всякаква нужда от кафета 🙂

На НДК група тийнейджъри раздаваха безплатни прегръдки.

Хората ги гледаха странно и се усмихваха.

Едно момиче вървеше и грееше, вместо да си гледа в краката, гледаше нагоре, към облаците.

Небето беше безкрайно и в любимото ми синьо.

Някакъв младеж си беше закачил една кърпа зад ухото и като видя че му се усмихвам, взе да подскача и да я размахва, ухилен до уши.

Обедо-закусвах към 4. Препечени „вафли“ (според менюто на „МОТТО“) които хрупкаха по един наистина незабравим начин.

Една симпатична сива котка сложи лапа на масата ни, за да ме напомни да отделя храна и за нея.

Купих си тефтер със зелени листи – ама истинско, тъмно зелено. И молив с огромна гума във формата на звездичка (от ORANGE, нали утре е 15-ти септември, трябва да съм готова за новата учебна година 🙂 ).

После хапнах сладолед в градинката на „Кристал“.

И всички днес ми се виждаха толкова по-усмихнати. Дали защото е петък?