Днес беше една много слънчева и хубава неделя. Не знам защо, но имах усещането, че един от последните такива дни, преди изведнъж да завали, а скоро след това да забръска сняг. Все пак обаче остава надеждата за хубаво, топло и слънчево „циганско лято“.

Та…станах към 11 (имам си извинение, моля моля, щото си легнах в 5.30 заради един двоен рожден ден на който се разбих от танци:) ). Не знам как се случи, ама грандиозните ми планове за „правене на разни важни неща“ някак си отстъпиха място на качване в нета и „надписване“ на снимки от купона (хм, поне двама души ми казаха,че много са се забавлявали като са чели надписчетата ми;) така че това ще си го отчитам като добро дело ). После излязох и беше много хубаво…

Мислехме да ходим да видим изложбата „Земята отвисоко“ на Моста на влюбените до НДК, обаче кривнахме по „Хан Крум“ и влязохме в магазинчето Coquette. Там е едно такова малко, тясно и вълшебно, винаги има романчтични дрехи, а продавачките са любезни. Така де – излязох си с една мека жилетчица в малка хартиена торбичка 🙂

После с Цвети отидохме в Red Cafe – кафенето на „Червената къща“ , което доста отдавна исках да посетя. От там е и снимката (първата, която поствам тук 🙂 ). Хубаво място. Бяхме в градината, която в този сезон е още приятна (предполагам най-добрия момент да я посети човек е в ранния следобяд, че после след 4 става малко усойно). Много стилно съчетание „червено-бяло-черно“ 🙂 Само един леко притеснителен факт – мисля,че девойчето, което ни обслужи нямаше 16 години…

После влязохме в Booktrading и си харесах една джобна книжка за оригами. Бях помолила Цвети да ми донесе от Япония оригинални хартии, но тя сигурно е забравила, а не знам дали става с тези обикновените?Но книжката ще си я купя при първа финансова възможност 🙂

После бира с приятели и вкъщи…А зеленият чай с кокос е вкусен и с мляко. Направо започнах да си свиквам с него 🙂