И все пак…обичам София:)

Днес в този прекрасен есенен ден нашата любима столица отново има празник.

Проблемите отново са си същите, без особен шанс да бъдат решени в близките 30 години. Пак прескачам кучешки изненадки, пак се провирам между спрени автомобили или притичвам виновно пред някой каращ с бясна скорост джип с тъмни стъкла. Отново се клатя в раздрънкани и мръсни автобуси, пътувам минимум 30 минути в който и да е час на деня и в която и да е посока и слушам дивата чалга или каруцарските псувни на някой немит-незнайно-откога таксиджия с големи претенции. Продължавам да срещам намусени и агресивни хора, готови да ми скочат на бой само защото са станали с грешния крак от леглото.Задушавам се от претенции, изгорели газове и бетонни стени. Стряскам се и насън от образа на тъмния рицар на доброто ББ (или The one whose name must not be told ако обичате).

Обаче, като се замисли човек – в крайна сметка във всеки голям град е така. Е, верно в София е по-лошо, отколкото в Амстердам например, но пък е по-добре от Ню Делхи. Но и това е въпрос на субективно възприятие.

Затова реших да се замисля кое ми харесва в този град …може да е малко, но пък си го има, и го няма никъде другаде 🙂

Харесва ми сутрин да чувам камбаните на Александър Невски и да виждам златните кубета от прозореца си. Всеки път са различни, но винаги носят едно и също топло чувство – че съм си у дома. Обичам и денят ми да завършва с камбанния звън, разнесъл се над покривите…

Обичам „Шишман“ – със всички дупки, неравности, плюещи плочки, неправилно паркирани коли, блъскащи се в мен хора. С магазинчето за сладки срещу Руското училище. Със зарзаватчийницата, където моята приятелка продавачката винаги ми подава плодовете с усмивка ( и за миг успявам да забравя колко са скъпи). С магиите на „Дар за горене“ , с жълто-синьото на „Мачу Пикчу“. С „Билкова“ и „Медитерани“. Когато е огрян от късното следобедно слънце или в сумрака, когато първите нощни птици вече се събират на по бира. Ако има някое място, където наистина се чувствам „аз“ , това е „Шишман“. Не знам дали е съдба, но откакто съм в София – и двете ми работи са на раздстояние 100 метра от тази вълшебна уличка.

Обичам малкото останали градинки. Особено тази пред Народния, градинката до Народното събрание и „Кристал“.

Хубави са и старите къщи с малките скътани дворчета, където не знаеш какво може да откриеш…

Харесвам графитите – това, че някой се старае да развесели и направи цветен сивия град 🙂

Обичам площада пред НДК и Моста на влюбените. Винаги има толкова много слънчеви хора.

Обичам и да правя night window shopping по „Витошка“. И „Славейков“ обичам.

Като се замисля – София не е чак толкова ужасна…просто когато ни писне е добре да сменяме малко гледната точка. И да се усмихваме. така градът определено ще е по-приветлив 🙂

Advertisements
И все пак…обичам София:)

3 thoughts on “И все пак…обичам София:)

  1. Мдааа, София може да бъде колкото гаден и подтискащ, толкова и очарователен град. Знаеш ли кое ме привлича най-много в него? Атмосферата. Просто докато се разхождаш из улиците, можеш да усетиш невидимата енергия на толкова много хора, дошли тук с техните си мечти, съмнения, стремежи и копнежи. София не е млад град, но е град на младите хора. Работливите, ученолюбивите и борбените хора успяват тук. Е, понякога уют липсва, понякога е малко шумно/претъпкано/изнервящо/напрегнато, но като цяло си струва. Харесвам този град.

  2. Маркуча каза:

    Хм, ето и моя списък. По някои точки определено има съгласие 🙂

    Обичам центъра със старите му сгради, а откакто реставрираха някои — дори повече. Обичам малките криви улички, които те отвеждат на неочаквани места.

    Обичам Докторската градинка, обичам и онази между Галерията за чуждестранно изкуство и „Св. София“. Галерията винаги ми е приличала на дворец, а през зимата илюзията е пълна. Там имаше една пейка, която ми беше особено любима, но вече я махнаха.

    Обичам фонтана пред Народния театър.

    Обичам вида на университета и библиотеката при залез слънце.

    Обичам „Славейков“ и дрънчащия трамвай.

    Обичам района между „Шипка“, реката и „Орлов мост“.

    Обичах сладкарница „Пчела“, обичах кината на „Солунска“ и „Граф Игнатиев“, „Левски“ и „Сердика“, докато още съществуваха, а задникът на А**с не лъщеше на фасадата.

    Напоследък се хващам, че със съжаление си спомням за града отпреди шест-седем години. Може би остарявам 😐

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s