Вчера за пръв път бях на курс по Йога.

В началото, като слушах моите дружки да си обясняват за йога-лагери, йога-пози и да си говорят неразбираеми и трудно произносими думи на санскрит, ми беше малко смешно.

Но всъщност се оказа доста приятно изживяване.

Отидох в Йога-студио 108 , което ми бяха препоръчали, макар точно до работа да има още едно студио, което вероятно би ми било по-удобно. Не съжалявам де, 108 е на около 10 минути от х-л „Плиска“ в един нов блок.

На входа си събуваш обувките и ги оставяш в едно малко шкафче (напомня ми за тези в детската градина: ) . После влизаш в неголяма стая. Ухае на ароматни пръчици. На пода има около петнайсетина постелки. И е някак непривично спокойно, така че без никой да те кара изведнъж ставаш тихичък, не говориш, а шепнеш.

Учителката Светла сигурно няма и 30 години, но излъчва спокойствие.Kогато започва да говори, не мога да откъсна очи от нея.

А гласът и е тих, спокоен, равен. Обяснява ни как да правим някои съвсем прости упражнения, но тъй като всички сме доста обездвижени и това май е трудно. Докато се концентрираме върху дишането си със затворени очи, тук-там се чуват пропуквания и ни напушва на смях 🙂

Новата група е само от жени (защо ли не се учудвам, йога не звучи много мъжествено май 😉 ), като имаше три мацки, които дойдоха със закъснение и това малко ме издразни. Тъкмо почти си успял да се концентрираш и хоп – някой чука на вратата.

Как да е:) Най-хубавото е, че после се чувстваш доста успокоен, усещаш някои крайници, които до момента май не са били твои и ти е едно такова жизнерадостно и усмихнато. По-добро начало на уикенда – здраве му кажи 🙂