Есен…дойде на пръсти

Вчера си вървях по „Васил Левски“, беше мрачно, съботно и влажно. И докато си гледах върховете на обувките, които се местеха по паважа, усетих, че всъщност тя дойде.

Есента. Пак успя да се промъкне на пръсти и без да я усетя. Сякаш преди дни танцувахме горещо фламенко с Chambao и после припявахме на Бебел в летния театър на Варна. Като че ли вчера се разхождах по красивите улички на Краков и пиех най-пухкавото капучино. А беше юни…

Сега си е направо октомври. Несъмнено лятото беше много хубаво за мен – с много красива музика и усещания. Но и то свърши и сега е ред на есента.

Понякога тя е малко тъжна, с тези мокри дрехи, с които пристига. С листата, които падат. Със сериозните физиономии на хората, които вече се обличат в сиво и черно и си мислят за много-важните-неща, които трябва непременно да свършат днес. Лятното безгрижие си тръгва, хладните коктейли отстъпват място на топлата супа. В офиса все по-често се чува подсмърчане и кашляне. Въобще…човек направо може да се по-деп-ре-си-ра (особено ако е склонен към меланхолия) , мислейки си за слънчевите дни и горещите нощи на плажа.

Обаче…есента е и един много нежен сезон. Най-цветният от всички. Най -богатият на аромати и усещания. Минаваш покрай кварталния пазар и виждаш жълто, оранжево, червено, зелено, виолетово. Отиваш да пиеш с някого хубав чай (или мляко с какао или топъл шоколад) някъде на топло и си говорите безкрайно дълго за хубави неща. Седиш си вкъщи с някоя прекрасна книга, поглъщаш страниците докато навън дъждът вали като за последно. Изобщо толкова много хубави неща могат да се правят през есента…

Аз, например, си мечтая, за една дълга разходка в парка, където да се позаровя в шарените листа, да вдъхна есенния им аромат, да полежа и да погледам как небето става все по-сиво и оловно и тъкмо преди да завали да се скрия някъде на топло и сухо 🙂

Advertisements

2 коментара

Filed under Без категория

2 responses to “Есен…дойде на пръсти

  1. Хубави мечти! 🙂 Бих добавила нещичко: да вървиш под кестенови дървета, падналите листа с всички оттенъци на кафявото да шумят под краката ти и да събираш току що паднали кестени – някои от тях все още подаващи се от бодливата обвивка, други пък – двойни и все още слепени. :)))
    Дано времето се оправи… и веднага ще си осъществя мечтата. И на теб пожелавам същото! 🙂

  2. Есента винаги идва „на пръсти“:) Понякога за един следобед. Скоро един петък минахме през Петрохан служебно, а в понеделник от зеленото по пътя бяха останали само тук-там следи – всичко вървеше в „златиста посока“ …Обичам есента заради утихването, което се усеща – и навън, и самите хора се загръщат и в дрехите , и в мислите си. Шумотевицата и шаренията на лятото отстъпват. Многото търкалящи се листа и самия мирис на есен… Хубаво усещане, за което и аз пописах скоро:) Имаш уютен блог.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s