Не следя отблизо учителската стачка, признавам си. Но днес тя буквално си навлезе в живота ми, случи се по улиците и местата, през които минавам всеки ден за да ида на работа. Огради ме с шумовете и лицата си. Преобърна ми спокойствието и ми зададе много въпроси. Стомаха ми се сви на топка от яд, че всичко в тази държава се решава по този начин – с извиване на ръце, после от мъка за  тези хора, които просто явно вече не издъжат беднотията да ги стиска за гушите. Оди обяснявай на гладния, че в бюджета няма достатъчно пари за увеличение на заплатата му и че трябва да се мисли „дългосрочно“, когато единствената му мисъл е как да се справи с утрешния ден.

Колкото повече си блъскам главата да реша дали подкрепям или не учителите, толкова повече се оплитам. Уважавам правата им да получават достойно заплащане, но не подкрепям начина, по който си го искат (знам, отчаяни са и сигурно някой се възползва от това). Но не мога да се отърва от усещането,  че освен жертви на безумните промени в образователната система, една голяма част от тези хора са и просто занаятчии, които гледат нормата, а не качеството на произведеното (да, знам,че качеството на изходния материал също е важно, но все пак…). Майка ми казваше, че едно време който не бъдел приет да следва друго, отивал да учи за даскал, та заради това толкова малко хора си обичали работата.  Аз, Слава Богу, все на свестни учители съм попадала, но май не за всички от тях това беше призвание.  Очевидно, когато не влизаш в класната стая само да си изпееш урока а и да научиш тълпата отегчени тийнове на някаква човещина, би трябвало да получаваш съответното финансово поощрение. Кой обаче може да каже кой е учител по призвание и кой-просто по професия?

Нещата се въртят в омагьосан кръг, от който аз лично не мога да видя изхода – учителите стачкуват – родителите (особено работещите) се чудят какво да си правят децата – децата продължават да не получават добро образование – децата порастват и отиват напълно неподготвени на пазара на труда…и т.н. и т.н. и т.н.

Наистина явно наша българска черта е да оставяме важните неща за последния момент. Дано поне тази учителска стачка промени нещо повече от размера на заплатите…