„Наздраве“  на унгарски е невъзможно дълга дума, която бих могла да запомня само след седмици усилена тренировка. Щом единият от екскурзоводите ни, който е женен от 28 години за унгарка не я знае тази дума, аз къде ли се слагам впрочем…Но съкратеният вариант звучи нещо като „егеш егедре“ (някой който разбира да ме поправи, моля) . Това бе и комай единствената дума, която научих от този невероятен език.

Думата ми е за хапването и пийването в братска Унгария.

По време на екскурзията успях да опитам прословутия гулаш под формата на супа. Аз дето не обичам супички започвам все повече да се зарибявам. А тази си беше съвсем прилична – със зеленчици и малко месео. Само дето супа за вечеря мъничко странно, но нейсе.

Като цяло впечатленията ми са от два ресторанта. Първият – Fatal се намира на главната търговска улица „Ваци“. Открихме го случайно и впоследствие се оказа, че  е един от най-добрите в града. Това, което ни потресе беше размера на порциите – тук на такава порция биха сложили етикета „плато за двама“ 🙂 А на едни хора на съседната маса им носеха такива купи със сладолед, че чак свят ни се зави.  Цените, макар и по-височки от българските, ми се сториха нормални – за около 3000 форинта (1 евро= 250 форинта) се нахранихме доста добре.

Другото място беше Borkatakomba – известен ресторант изба с няколко километра подземни тунели. Беше наистина впечатляващо – огромна колекция от най-различни вина и доста интересно аранжиран интериор. Наливаха виното по доста атрактивен начин – „виночерпецът“ притиска с пръст долната част на нещо като голяма колба, обърната надолу и се цели в чашите. За съжаление, ястията от менюто не бяха особено впечатляващи, като изключим гулаша.

От това, което опитах си мисля, че унгарската кухня не е никак зле. А хлебчетата им са наистина страхотни 🙂

Що се отнася до пиенето… И там се представят доста успешно. Не успях да опитам от прословутото Токайско вино, но това, което пихме в Borkatakomba беше доста добро 🙂 А макар да не пия ракия, palinka-та, която ни поднесоха доста ме вдъхнови (беше кайсиева).  Е, опитвала съм и гаднички неща, като прословутия Unicum -нещо средно между горчивка и сироп за кашлица. Що се отнася до кафето – Будапеща се слави като град с големи традиции в кафе-пиенето. Наистина опитахме невероятно капучино в едно кръчме. Но пък явно кафе-културата не беше достигнала до нашия хотел, където това, което бяха нарекли кафе бе някаква отчаяна смесица от инка, нескафе и други псевдо материали.

Който иска да добие визуална представа за пътeшествието – моля да погледне ето тук 🙂