Не спирам да се учудвам на неграмотността на хората, що се отнася до писане на някаква що-годе официална кореспонденция. Не, че аз съм спец в тази област, но има някои елементарни правила, които е някак близко до ума, че е добре да се спазват.

Днес например получвам мейл (ще спестя името, за да не злепоставя въпросната госпожа) със subject:

„na vnimanieto na gospoja Svetla“

Мда. Не стига, че беше написан на латиница (под предлог, че така била сигурна, че ще го разчета) ами и се обръща към мен с „госпожа Светла“, все едно си нямам фамилия 😦

Толкова ли е трудно да звънне в офиса, да пита секретарките „Абе имате ли там някаква Светла? Какво и е второто име?“ , пък току виж дори телефона ми и дали.

Както и да е. В порив на хуманност и желание да помогна на дамата да изправи грешките в бизнес-кореспонденцията, и отвръщам с мил мейл, като в послеслова деликатно и с щипка хумор отбелязах :

 P.S. Между другото, ако бяхте се обадили в редакцията. щяхте да разберете не само телефона ми, но и фамилното ми име 😉

При което получавам отговор, в който дамата чистосърдечно ми пише:

Аз съм разполагала с Ваяшата фамилия, но наистина не съм забелязала.

Хм, извинявайте много, ама щом Вие не забелязвате, че аз си имам фамилия, защо аз трябва да забелязвам, че Вие се опитвате да ме занимавате с глупости?