От няколко дни се чудя „Колко е важно да бъдеш грамотен?“
Важно ли е изобщо?
Оказва се, че да пишеш с правописни грешки не е кой знае колко голяма драма. Даже си е съвсем в реда на нещата.
Защо ли?
Ами просто в последните дни десетки хора ме убеждават, че може да пишеш неграмотно, но това нищо не значи, ако си добър в работата си. Върхът беше, когато на конференцията по предприемачество в събота,един от лекторите каза „Не се притеснявайте, бизнес-планът ви може да е пълен с грешки, важното е идеята да е добра!“
Шок и ужас!
Вярно е, че не всеки може да пише добре и всички понякога правим грешки. Обаче не мога да приема, че един себеуважаващ се човек с претенции (и то голеееми – тип мениджърски или предприемачески) ще си позволи да поиска пари с бизнес-план, в който грешките са повече от добрите идеи. Или пък ще кандидатства за престижна работа с мотивационно писмо, което дори не е проверил за грешки след като е написал.
Може да е професионално изкривяване, но за мен е важно един текст да е написан грамотно. Ако някой не се чувства сигурен дали се е справил – винаги може да се обърне към речника или да попита познат. В противен случай много лесно може да станеш за смях, а това е най-малкото което искаш, когато трябва да те възприемат насериозно.
Вила Вилекула 
“Винъги кугату зъпочне да захладньавъ а именну към средатъ на есентъ ми хрумват ньакави егзутични и есцентрични мисли например че би ми се пунравилу да станъ льастувицъ за да се дигнъ и да литнъ към топлите стръни или пък мрафкъ и да се намърдам вътре в пештератъ и да си йам зъпасите нътрупани прес льатуту или пък змийъ къто унези от зулугическътЪ дету ги държът прибрани в стъклени ъквариуми с утопление за да не се вдървът от стут какту ставъ с бедните чувешки съштества които не могът да си купьът дрехи пунеже са толкувъ скъпи ниту могът да се стопльът пунеже си ньамат керусин, ньамът въглиштъ ньамът дърва ньамът бензин а пък ньамът и пъри пунеже кугату чувек имъ ньакойъ пъра може да се утбие в първътъ лафкъ и да си пуръчъ една хубава ракийъ а тьа знаете как стопльъ, макар че не е хубаву да се прекъльавъ, зъштоту като прекъльавъш стигаш до пурокъ а пурокъ скапва не саму тьалоту ами кепъзи муралъ на фсеки чувек и като се пувлече нъдолу по лошийъ път и ньамъ никъкву дубро пуведение никуй ама никуй ньамъ да го спъси да не свърши ф най ужаснуту буниште на чувешкуту пъдение и никугъ ньамъ да му пудъдът ръка за да го извадьът от мръснътъ кал в куйату се търкальъ, ни повече ни по малко къту кундоР койту на младини убикальъл и летьал по върховете на високите плънини, но на старини паднъл нъдолу като пикиръш бумбърдирувач, заштоту се развалил муторъ на нагувийъ мурал. И дъно тува куету пишъ да пуслужи на ньакуку да угледъ дубре пуведениету си и да не се ръскайвъ кугату е късну и фсичку вече е утишлу по дьаволите по негувъ вина!”
СЕСАР БРУТО, “Какво би ми се искало да бъда, ако не бях това, което съм”
(глава “Куче Санберналд”)
Да, важно е. Неграмотността влачи след себе си куп други „недостатъци“. Немарливост и ниска обща култура например. Абсурдно е някой да е написал „шофйор“ и да обяснява, че това е от бързане. И няколко реда по-надолу пак същото, но за друга дума.
Две блондинки си говорят:
-Уф, пък моят шеф е адски досаден! Ама тооолкова е педантичен, че напраооо…
-Що ве, кво му е?
-Ми,твърди, моля ти се, че всички думи се пишели по точно определен начин!
Да ме прощаваш, но се пише „негръмотну“ 🙂