В някой друг живот

След като си легнах в 5 и станах срам ме е да кажа кога, днес се очертава като леко мързелив ден, макар че – работа – с лопата да я ринеш.

Пуснах си Putumayo French Cafe , гледам колко е сиво навън, само кубетата на Невски се открояват. Мисля си за започването отначало. За отиването на друго място. Вече два пъти го правих, и явно има някаква зависимост – през няколко години просто се случва. Подгонва ме онзи северния вятър…

Не съм много на ти с поезията, обаче си бях взела две-три стихосбирки от вкъщи и днес се зачетох в ето това:

Небето стана изведнъж

като от сив метал излято

и плиска есенният дъжд

там, дето вчера беше лято.

 

А синьото, до вчера фон

за слънчевите ни тераси, 

сега е черен рев и стон

на многотонни водни маси. 

Идването на зимата край морето винаги е толкова тъжно. Спомням си дните с режещ вятър, когато исках да ида да видя морето, но беше толкова невъзможно студено…Беше толкова преди, все едно в някой друг живот. Къде ли ще съм след 3 години, спомняйки си лъщящите от дъжда есенни покриви и смръщеното небе на София?  Не знам.

Сега просто ще ида да си направя чай, а после на кино.

Advertisements
В някой друг живот

One thought on “В някой друг живот

  1. И аз ходих днес на кино, а неделя си е просто отредена за мързелива.
    А зимата край морето на мен ми се струва малко като в магия едно такова… мъгли, гларуси, леден вятър и бурното море 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s