Пътят ми към работа е горе-долу един и същ – минавам по една от малките улички успоредни на „Дондуков“ за да продължа нагоре по „Левски“.

Близо до входа на една кооперация, на една от въпросните малки улички преди седмица изхвърлиха стара тоалетна чиния.

С леко умиление наблюдавам как никой от кооперацията не си мърдаше пръста няколко дни за да я помести в близкия контейнер. Днес с още по-голямо умиление забелязах как въпросната многострадална фаянсова Геновева е пречупена одве и главата и се търкаля, безмислостно отсечена, на няколко метра от тялото…Утре, с нарастващо чувство за съспенс очаквам да видя тоалетната чиния разтрошена на две и охкаща в калния сняг. Ах, дали ще дочакам деня на ядрения и разпад…

Просто се чудя как може да живееш някъде, да има толкова голям боклук (или може би – полезна вещ) пред вратата ти и ти да не направиш нищо да го поместиш със 10 метра до коша. Всяка сутрин да се спъваш в него. През лятото една колежка ми разправя подобна история за някаква умряла котка, която седяла 4-5 дни пред блока им, в най-голямата жега и застрашително се подувала. Мда…

А в Будапеща имат специален ден в месеца, когато всички изхвърлят пред дома си големите вещи – гардероби, столове, маси, етажерки. Който иска – минава и си взима това-онова. Иначе ги натоварват и ги извозвад за една нощ.

Може би проблемът, че София е мръсна не е само на ББ. И може би нещата ще се пооправят, ако започнем да мислим за него повече като и за свой проблем, а не като за нещо обречено. Един боклук мръсно не прави ли? Я си помислете пак!