Мъглата просто ме задушава. Събуждам се сутрин и не виждам нищичко, дори покрива на отсрещната къща не виждам!Е как да искам да стана от топлото легло тогава?
Тази мъгла ме е стиснала за гърлото с лепкавите си пръсти. И е едно такова призрачно-нереално…движат се наоколо някакви сенки, не хора…шумовете са приглушени…дишането – трудно. Вечер като се прибирам имам чувството че съм някъде из Лондон и всеки момент ще видя Изкормвача или ще чуя зловещото звънене на Биг Бен. И се оглеждам …Бррр…

Мда…нещо тази седмица никак не ми е до писане. Много емоции, доста работа, промени разни 🙂 И ми е едно такова анти-социално и мрънкащо. Твърде много хора и твърде малко спункове.Чудя се дали да ходя на среща на блогърите. Звучи интересно…ще изчакам да ми мине (ако ми мине) антисоциалното настроение 😉

А засега, за да се отърва от гадната мъгла, ще си стегна раничката и ще се прибера за малко в Търноваграда, къдет са надявам да няма мъглъ…