Днес, както подобава за една неделя, решихме да идем с Асето на кино в Mall of Sofia.
При това на български филм – „Летете с Росинант“ .
Отиваме ние, взимаме си билети и сядаме в залата. Та като се почва – влизат някакви си хора с огромни (сигурно по половин кило) купи с пуканки и големи чаши кола. Ще рече човек, че са дошли да се намуат с пуканки и налочат с кола а не да гледат нещо (всъщност, съвсем не изключвам тези подбуди). Мда и като сядат и се почва едно бясно дъвчене и мляскане и бълбукане със сламки…ммм, прекрасно просто. Да живей културата! Добре че никой не си събу обувките да ги сложи на предната седалка. Една жена, носеща пуканки пламенно обясни, че „никой не чисти между прожекциите, затва е толкоз мръсно“ , а аз си помислих – ми ако от 40 души влизащи в салона 35 млещят пуканки и чипс (пълен потрес, очаквам следващата оферта да е за панирани пилешки крилца), ти тряя си факир за да изчистиш всичките боклуци, които те теоретично (и съвсем реално) сътворяват.
Както и да е – едно хубаво нещо има в тези салони – като надуят долби-съраунда – не чуваш как целокупната зрителска маса премлясква.
Та – изгаснаха лампите. И като се почнаха едни трейлъри – горе-долу колкото половината филм траяха. Забавното беше, че рекламираха уж различни филми, а сцените и репликите се повтаряха едно към едно. Нещо като поп-фолк парчетата 😉
Филмът, о да…филмът. Толкоз много български звезди на едно място – Кръстьо Лафазанов, Татяна Лолова, Стефания Колева, Ицко Финци, Дидо Мачев и още и още. Зави ми се свят почти. Та – започна обещаващо – с веселяшки лафове и мили балкански картинки в стил Костурица. Това – до момента в който режисьорът не реши че трябва да вкара философски напъни за смисъла на живота и не издъни всичко с крайно абсурдния край а ла „България в Европейския съюз“. Честно, толкоз изкуствено му се получи, че все едно някой го беше поръчал този филм с пропагандна цел. Твърде жалко, защото докъм средата беше ок. А прословутата музика на Горан Брегович май беше по-скоро вариации на стари негови мотиви, отколкото нещо ново. Но пък циганския оркестър ми изпълни душата 😉
Та…ходенето в комерсиално кино да се гледа български филм…понякога е доста непредвидимо начинание …
Вила Вилекула 
За това най-добрият вариант е DVD вкъщи.
Между другото, само мен ли не ме кефят лафовете и балканските сюжети на Костурица? Брех…
PS. Браво за Индията 🙂 И успех!
Май от доста време не сте били с Асето на кино 🙂
Незнам на какво се очудваш, но аз почти всяка седмица ходя на „комерсиално“ кино и гледката ми се струва нормална.
Не си спомням някога в киното да е било като в Софийската опера или в като в Армията… Е, събуването на обувки е тънката червена линия, при която и на мен ми кипва, но „ХАмериканска култура“, какво да се прави…… Няма как да се пребориш с простотията – не се хаби! А dvd-то вкъщи – да може, но като поостарея поне с още 25 години…
Не се учудвам, просто се дразня. Затова избягвам такива места 🙂
Ъх, да – нееднократно след такива посещения съм се заричал да не стъпя на кино, още по-малко на комерсЯлен филм.
3 случки, все от несъществуващи вече кина:
1. В Мултиплекс зад нас беше седнала двойка, която си носеше цяла баница, ама такава – домашна, вита.
2. Пак там, на Гетото, имаше 2 патки (без извинения) с ядки и бонбонки в целофанчета. Някъде по средата на филма им свършиха и ядките, и бонбонките. И си тръгнаха.
3. Урвич. Пичовете се бяха запасили с 1-2 торбички чипс. По едно време свъриха, та единия излезе до близката сладкарница и се върна след 5-6 минутки с още манджа. Филмът не е важен, нали.
В моловете поне са големи салоните и звукът е добър. Живее се.
Аз винаги си измлясквам пуканките/чипса още преди да са свършили рекламите, в най-лошия случай-когато свършат началните надписи (лакома съм, какво да направя). Но пък обичам филми, на които забравям да мляскам…
Шъ го видим тоя пореден БГ филм…
Стана ми интерсено и искам да гледам този филм 🙂