Осмодекемврийско

Този 8-ми декември още венъж доказа, че с непознати понякога веселбата се получава най-добре 😉

След две поредни години, изкарани в любимия Пловдив, този път бях в Благоевград, на гости на колежка, която учи в Американския университет.

Естествено -първия културен шок беше от общежитията им, където спахме. И в моето съзнание, както и на много хора, живели в Студентски град, „общежитие“ е мръсна дума (буквално и преносно). Нищо подобно – тези светли сгради, в които имахме удоволствието да пребиваваме макар и за кратко, изглежда осигуряват минималния комфорт за нормално учене. Е, да – сигурно цените са доста по-височки от тези в Студентски град, но пък ако са съизмерими с тези на квартирите- защо не. Ето само един пример – как изглежда вратата на Таня (коридорите в общежитията в Студентски всеки се сеща как изглеждат).

Вечерта бяхме в някакво заведение „Абсолют“, където интериорът беше в стила на рекламита на едноименната водка (чудя се дали имаха договор с дистрибуторите или си печелеха ей така на гърба на тяхната марка). Отидохме към 9 и започна едно голяяямо чакане да ни донесат хапката и пийката (мисля, че чакахме малко повече от два часа). Струваше си, поне откъм храната. Аз опитах салата с невероятното име „Риана“ 🙂 която между другото си беше вкусна. Не знам как точно се приготвя, но цитирам по памет съставките, а който си пада по кулинарните експерименти – може да се пробва 🙂 Та значи – две половинки на портокал се издълбават и се пълнят със сос (тип млечен с яйце) объркан с лентички зелена салата и парченца портокал. И отгоре се слагат ролца от раци. Много лека и приятна салата 🙂

Докато се радвахме на историите на едно момче от компанията как по един предмет ги карали да анализират чалга-клипове, страстите на съседната маса се разгорещиха и се почна една фундаментална чалга с горе долу следния текст (отново цитирам по памет): „големи и малки, тънки, дебели, високи и ниски – обичам всички жени“ и прочия и прочия…;) Та като се почнаха едни гюбеци от страна на момците и девойките наоколо – така де, това ни амбицира да си платим сметката и да се изметем от заведението за отрицателно време.

И тук почна истински забавното – изведнъж във всички заведения изгасна тока, ей така просто – кръц и край…Само в местната чалгa-мека (сполучливо брандирана Sun City) имаше ток. Та седяхме си ние около час пред култовото (както разбрахме от местните хора) заведение Underground и се забавлявахме да уведомяваме хората че „вътре нема ток, но затова пък има 5лв. вход“. Как да е де – към 1 най-сетне го пуснаха та се намъкнахме вътре. Мястото прилича на нещо средно между „Строежа“ и „О!Шипка“ преди ремонта – симпатична дупка общо взето:) Токът спря на няколко пъти, но вече се забавлявахме с това. Поразковахме се от танци. Хубавко беше – даже днес никак не ми се тръгваше обратно към любимата София…

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s