Нали знаете онази песен

„Има дни, има дни

във които не върви“.

Е, моят аранжимент е:

„Има дни, има дни

във които ни мързи„.

Да, та днес е именно един от онези дни. Станах (към обяд, поради опустошителните ефекти на коледното ни парти 😉 )

Сняг!И то много! Натрупал е, казах си „и това ако не е поредното коледно вълшебство“…

Хапнах малко топла пилешка супа и се залепих за компютъра с идеята да си напиша текста. Но не би…Току се поразсеях – тук с разказите за епичната „Среща на блогърите“, там със снимки или нещо друго.

Прекарах известно време в чудене дали да ходя или не на едно парти, на коетобях поканена. Но мисълта че трябва да изляза в този бррр студ ме накара да се завия до ушите в одеалото 🙂

И да, седя си тук. Текстът ми писан-недописан. За утре сто неща…а от моя страна само един голям мързел и желание да се свия на кълбо и да помъъъъркам 🙂