Има хора, с които просто можеш да си седиш ей тъй…без да говориш.
И пак да си безкрайно щастлив,че си с тях.
Има дни, в които съм толкова щастлива, че не мога да се сдържа и заплаквам от радост.
Благодаря ти, мила Чипоноса Фейо 🙂
А по-точно…
за виното
за картичката
за чая и за крема маскарпоне
за малката феичка
за джаза
за несвързаните думи и за двете баби в снега.
Чудеса има. И те са около и в нас! Отворете си очите, бе хора:)
И много вълшебна Коледа!
Вила Вилекула 
Много сладка публикация! Очарован съм! В наши дни такива неща много, ама много рядко се срещат. Моите поздравления! И всичко най- , най- през 2008 година!
За малките неща, които винаги убягват!
Пия за тях и за джаза 🙂
A така! 🙂
Имах един любим човек, който честичко ми казваше: „Благодарен съм ти, че има с кого да помълча!“… Намираше някаква утеха в мен… само че си тръгна… Но аз се научих, колко е важно не само да има с кого да си говориш сладко…
П.П.: Междудругото, натопена си!
http://yaneto.wordpress.com/2008/01/07/7%d1%82%d0%b5-%d0%b0%d0%bb%d0%b1%d1%83%d0%bc%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2/