Снежни неволи

 

След вчерашния ден съвсем започнах да вярвам в магии и заклинания. Не знам дали под влияние на “Бонбонени обувки”, която допрочетох вчера,но като си отворих окото (наполовина, все пак беше едва 7.30 🙂 ) и видях снега навън, си помислих “Днес не искам никъде да ходя”. Е, магията подейства…оказа се че да се добера до София е най-трудното нещо на света.

Тъкмо се опитвах да заспя отново и да подремна за още 20 безценни минути, когато майка ми нахлу в стаята с безумното предложение да стана и да пътувам с кола до София с някакъв напълно непознат човек, който комшийката срещнала на автогарата. Понеже нямало автобуси, нали разбирате…Е, да, нямам нищо против приключенията от време на време, ама добре,че здравият ми разум проработи в случая.
Интересното стана, когато се опитах все пак да си хвана автобуса в 9.15. Първо – половин час разривахме сняг за да може да излезем с колата от гаража. Приятен сутрешен фитнес. В пристъп на алтруизъм дори разринах малка пъртина за хората от блока 🙂
Дааам, тръгнахме и някак си стигнахме навреме до Автогара юг (след само две буксувания в преспите).Обаче ядец – появи се девойката от “Груп” и любезно обясни,че “днес автобуси не пътуват, ако искате обаче ще ви продам билет за утре”. Аз не исках.
Напред към ЖП гарата в Горна Оряховица, няма да се откажа да пътувам заради някакъв си метър сняг, я 🙂
Разстоянието между Търново и Горна Оряховица в нормални условия се взима за около 20 минути с кола. Е, ние карахме с 35км/ч и ни отне към 40 – 50 минути. Ни един снегорин не срещнахме…затова пък затрупани коли – бол. Всъщност имаше един – видяхме го на връщане…ама той не ринеше нищо, просто си се движеше с гордо вдигната лопата.
За съжаление се оказа че “днес наистина не ми е ден”, защото влакът имаше според продавачката на билети “90 минути закъснение” (впоследствие се оказа, че закъснението е над 3 часа де…). Та отказах се да си ходя. Реших, че просто ми се е сбъднало това, което си пожелах на разсъмване.
Което разбира се не означаваше, че не закъсахме около 5 пъти на връщане. Никак не беше забавно да буксуваме, а около нас некви хора да гледат сеир 😦
И разбира се – типично по български – никой от съседите не си направи труда да разрине пъртина (аз бях на път да го направя, но нямах лопата за сняг, а и съгласете се, че при наличието на няколко здрави и нищо не правещи по цял ден мъже във входа е малко не на място точно аз да правя пъртини). По БТВ също всички мрънкаха как тротоарите в София не били почистени. Ами хора – що не хванете по една лопата. Много е приятно и освежаващо за събуждане сутрин 🙂

 

Иначе за пътища и улици – положението наистина е ужасно и само професионална техника може да помогне. Само че – и тук както във всичко останало в милата ни родина цари невероятен хаос. “А и кой луд ще тръгне да чисти тези преспи с 50-годишни машини ако му дават 200 лв на месец?” както риторично попита днес баща ми (доскоро работник в “Пътно поддържане”).

 

Днес, след като в офисите на всички автобусни фирми ми свиват рамене на въпроса “Ще има ли автобуси за София в неделя?” с взех билет за влака :)Стискайте палци да стигна 😉

 

 

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Без категория

One response to “Снежни неволи

  1. Апостол Апостолов

    Винаги съм смятал, че има министерства, които трябва да се закрият. Най- излишното министерство е, разбира се, Министерството на културата.

    Събитията от последните дни доказаха, че и Министерството на Емел Етем трябва да се закрие. И с него, и без него- все тая…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s