Имало едно време едно момче от село. Отишло то да се учи у градо, ама за нещастие още на първата година от учиението му, баща му се споминал. Ритнала го биволицата, добиче с инак благ характер и романтичното име Снежанка.

Та, смъртта на родителят му нанесла жестоки емоционални щети на младежа и той колчем се заприказвал с някого, все гледал да подхване темата. „Ами аз да ви разправям моя татко как умря. Ами то ей тъй като го ритна Снежанка,като му причерня, па като падна, извикахме комшията…“ И така нататък и така нататък в най-черни краски описвал покъртеният първокурсник трагичната кончина на баща си, докато бършел сълзи с платнената си носна кърпа.

Научили го неговите верни „колеги“ и решили да използват тази негова слабост. Току чакали майка му да му проводи колет с храна от село. Щом вестта за тази манна небесна се разчуела из общежитието, отбор юнаци тутакси довтасвал в стаята му (номер 13 на 7-мия етаж). Намирали се младежите на приказка и току поглеждали крадешком към големия кашон, опакован с амбалажна хартия.

През тва време нашият герой почвал да вади от него майчините съкровища. Печено пиле, щафетка шпек, домашна лютеничка, царска туршия и прочия благини. Тогава все се намирал някой от компанията, който да подхвъли: „Абе, Гоше…я кажи баща ти как умря?“ Докоснат в най-тъжната струна на душата си, Гошето почвал да разказва надълго-нашироко злочестата участ на своя отец. А през тва време колегите си кусали ту от шпека, ту от пилето…и тъй, докато им разправи – ето ти колета – ометен.

Един път тъй, втори път…трети път. Гошето все гладен и тъжен ходил.

В един студен януарски ден, тамън по време на мъчителна сесия, в която засега резултатът бил 2:О за университета срещу Гошето, нашият герой отново получил колет. Събрали се неговите другари, вече се облизвали и фиксирали с жаден поглед големия кашон.

Точно тогава Пешо се обадил:“Абе, Гоше, я кажи кога умря баща ти…толкоз студено ли беше кат сега?И той как точно са случи работата да умре, а?“

Гошето се почесал по носа, преглътнал мъката си и с твърд глас изрекъл:

„Епа…как, как. Зяпна, ритна и умря“.

После решително се пресегнал към колета.