Днес в банката ми се случи нещо, което ме накара да се замисля върху едно леко неудобство.Светът е създаден за десничари. А България, където by default нещата се случват на принципа „защо да е лесно, когато трябва да е трудно“ това правило си важи с пълна сила.
Превземки ще кажете. Ами да- то за инвалидите няма нормални условия за придвижване…А тя тръгнала да ми се оплаква, особено като се има предвид, колко малко хора пишат с лявата ръка. Да, ама не.
Аз също до скоро си мислех,че едва ли не „левичарите“ сме изключение, ама започнах да забелязвам все повече хора около ме, които пишат с лява ръка. Слава Богу, че никой вече не връзва ръцете на децата в училище и не ги учи насила да пишат с дясната, защото иначе е ненормално. Майка ми ми разправи как лелката в детската ясла се опитала деликатно да и съобщи, че май нещо не ми е съвсем наред.
Лелката ( с каменна физиономия и извънредно скръбен глас): Трябва да ви кажа нещо за дъщеря ви, госпожо…
Мама (извънредно притеснена, очаквала да и кажат че имам някакво увреждане или нещо от рода): Да, какво има?!?
Лелката ( с ужас в гласа): Много съжалявам,че трябва да ви го съобщя, но дъщеря ви посяга с лявата ръка и рита топката с левия крак…
Всъщност, не че писането с лява ръка е толкова неудобно. Може би малко по-бавно и некомфортно, когато се налага да пишеш в близост с други хора(десничари). Но…когато си на някакво гише и попълваш документи с химикалчето, което са вързали от дясната ти страна…Дреболия e да!Но днес, когато служителят от банката внимателно отмести химикала отляво се усмихнах вътрешно. Може да е нищо, но нали нали казват, че Бог е в детайлите 🙂 Жалко, че на повечето гишета, химикалчетата са вързани яко с канапче, строго вдясно…
Това отношение към различните хора се дължи на прословутата „толерантност“ на българите. Един от техните любими митове, разпространяван неуморно от тях самите.
Българите са толерантни към тези, които мислят като тях; толерантни са към некадърниците и простаците.
Попитайте педерастите и циганите за българската толерантност и ще узнаете цялата истина.
Та значи…аз като отявлен десничар намирам писането с лява ръка за много секси :о) Даже като дете се бях запалила да се уча да пиша с лявата ръка….Ама уви не стана….сексапилът не е за всеки
Мисля си, че дали ще пишеш с лява или дясна ръка зависи по-скоро от това, с коя ще хванеш химикала за пръв път.
В първи клас, когато все още рисувахме заврънтулки, нещо се бях разсеяла и понеже не разпознавах още ляво и дясно, хванах молива с лявата и се упражнявах така без никакво притеснение до момента, в който учителката ми ме попита от кога пиша с лявата ръка. Не знаех, че е нещо нормално. Изпитах някакъв срам и бързо прехвърлих моливчето в дясната. След това дълго време внимавах да не объркам ръцете. И сега мога да напиша някоя и друга дума с лявата ръка, но не съм свикнала и бързо се уморявам. Чудя се дали все още мога да се науча, не е трудно, но е уморително.
Всъщност писането с лява или дясна ръка зависи от мозъка май. Нещо с полукълбата беше. И аз пиша с лявата ръка 🙂 Освен че е секси, също е и добър ice breaker — става за завързване на разговор.
Най-добре е човек да си носи собствена химикалка 😉
в случаите с канапче, завърташ бумагата (съответно и себе си) под 90 градуса спрямо дупката на гишето и радваш :Р
Неуловима, не е така! Писането с лява ръка е само върхът на айсберга от дейности, които ние вършим по друг начин. На мен в училище ме помолиха да пиша с дясната и после в 4 клас сама се упражнявах в къщи, защото буквално ме сърбеше ръката да пиша с лявата. Има и други неща – ножици, белачки на картофи, които са неизползваеми, подредбата на масата, когато чашата е от дясно с дръжка в дясно, мобилен телефон, който се отваря така, че това е само възможно с дясната ръка, разни копчета и удобства, които уж са направени да са удоби и да са ти винаги под ръка…. 🙂
Всъщност сега след по-подробно разглеждане забелязвам, че повечето от вещите наистина са пригодени само за десняци. Особено пък ножиците. Борете се за правата си! 🙂
Между другото струва ми се, че някъде съм чела за магазин, в който се продават само вещи, пригодени за левичари. Не съм сигурна обаче, дали в България или някъде другаде. Все пак си е интересна хрумка и ако в София отвори такъв магазин (в случай, че няма), сигурна съм, няма да остане без клиенти.
Не,че е болка за умиране…но наистина би било страшно мило ако има такъв магазин 🙂
Ами лявото полукълбо отговаря за десните крайници и обратното – дясното – за левите. В този смисъл хората на някои изкуство или поне тези с ирационално или нестандартно мислене са левичари. Останалите имат по-силно развита логика и представа за абстрактни неща като тригонометрични функции или програмиране. Ръката, с която пишеш, е по-чевръстата, но пък другата и по-силна.
Обаче досега не се бях замисляла за дискриминацията, на която ви подлагат производителите на дистанционни, ножици, телефони…
Честно казано не знаех и че левичарите ритат с левия крак. Абе, май днес хич не съм умна…
Е то има такъв магазин, даже са верига. Започват от Великобритания, в момента имат онлайн магазин даже, с всичко за левичарите.
http://www.anythingleft-handed.co.uk/acatalog/
Какво да ти кажа съдба. Ние заради такива неща живеел средно 7 или 14 години по-малко от другите. (как пък не помня колко точно бяха…)
Хубавото на това да си левичар е че по-лесно се научаваш д аправиш някакви неща с дясната, отколкото десняците с лявата. Сигурно е въпрос на имитация, но доста игри съм се научил да ги играя с дясната ръка (тенис, боулинг и т.н.), напоследък като я преебах дясната много лесно преминах на лява ръка за тях. Я да видим един десняк да хване хилката с лява ръка къде ще прати топчето:)
а тва с по-малкото години – по-малко от какво?
@слави: Не знаех,че си левичар 😉 А това за по-малкото години живот е щото десничарите ги е яд (хи-хи)
Тук стана като клуб „лява ръка“. слави, това е верно, че по-лесно се научаваме с дясната, отколкото те наобратно. А ти защо си решил да играеш тенис с дясната, с лявата е по-неудобно за противника и цлаб тенисист като мен добре се представя на корта с това си умение 🙂
Друго интересно наблюдение – в на северозапад левичарите намаляват като брой от населението. Това откритие много ме впечатли, след като разнообразни хора в Германия бяха искрено впачатлени с невероятната ми способност. Наблюдавах го и при децата в детската градина на сина ми – на стотина се падаше по 1 дете, което да е левичарче. Бас държа, че в България съотношчнието е около 3:100, ако не дори повече. Имам тук приятел левичар, но той е испанец 🙂
Абе хора, това ли е проблемът на България, че занимавате Нета с такива материали, че и коментари пишете …
Химикалката била вързана отдясно … Ужас! Каква драма! Чак настръхнах …
Ами носи си химикалка в джоба бе момиче. И проблемът ти изчезва.
Дай тогава да направим отделни банки само за десничари, и други, само да левичари. При вторите, естествено, вързулките ще са от ляво!
По същата логика, да отворим и отделни банки за християни и други – за мюсюлмани … щото последните (мюмюсланите де) искат жените около тях да са със забрадки. Как така ще ги карат да влизат в банки, където жените ходят не както пише в Корана …
Накратко – да ти имам проблема …
@Боби: Нужно ли е в блога си да нищя само световните проблеми и мировата скръб на българите? 🙂
Идеално – даже предлагам да няма химикалки по банките – всеки ще си носи в джоба, а всички служителки да се заменят с роботи или мъже…