24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация

Макар и с известно закъснение да честитя 24 май на всички 🙂

На мен ми беше малко чоглаво че няма как да отпразнувам…като си купя хубава книга например. Затова се опитах да понауча едната от шефките ми на български. А тя нали е схватлива ми написа смс „Здравей. Как си? Ти си луда ;)“

Но…да си дойдем на думата. Тази година отбелязах 24 май с пътуване до Тадж Махал.

И тъй, потеглихме с дружината сутринта, като планът беше освен Тадж (който е задължителна част от програмата на всички туристи разбира се), да посетим Фатепур Сикри (за кратко столица на могъщия могулски император Акбар) и разбира се Агра Форт.

Закуската…

За да се подкрепим, спряхме да закусим в крайпътно заведение за закуска. Още от самото начало на мен ми се видя не много добра идея да спираме точно там. Ресторантът изглеждаше затворен. Да ама не – щом прекрачихме прага тумба услужливи индийци се разшетаха, включиха осветлението, събраха две маси и ни връчиха менюто.

Решихме да играем на сигурно (да не забравяме че всеки кулинарен експеримент тук може да се заплаща с часове в тоалетната) и да си поръчаме континентална закуска, която обещаваше примамливото „препечени филийки с мармалад и масло“. След като почакахме около 15 минути (време достатъчно за направата на препечени филийки поне за 30 души) келнерът дойде ухилен до уши и ни сервира …омлет (не че някой го беше поръчал де). След малко на масата цъфна още един омлет…Почакахме си…докато накрая дойдоха и препечените филии…но само с масло, мармалад явно нямаше да има 😦 Разбира се, нали сме в Индия, опитах се да съм толерантна, ама след като след час чакане се оказа, че келнерът не бил разбрал че и аз искам закуска…вече съвсем ми кипна и им казах да не се занимават да правят каквато и да била закуска. Въпреки това, обаче…след 5 минути младежът дотича с чиния с препечени филии…но без масло. Е това вече ме уби – прихнах да се смея и не можех да спра…просто беше толкова абсурдно 🙂

Агра Форт

Агра Форт е величествен дворец от червен пясъчник на брега на Ямуна, от където се вижда Тадж. Първият път когато ходих там през лятото на 2005, не исках да си тръгвам – защото мястото е наистина като в приказките от 1001 нощ. Огромни дворове, арки, орнаменти, мозайки от бял мрамор – камъкът наистина оживява под майсторската изработка…Но за съжаление, индийците само гледат да ти вземат пари за входна такса, без да се грижат особено за културното си наследство. Така например, бяхме свидетели как някакво семейство си носеха джобно ножче за да изчегъркат имената си на една от стените…:(

Фатепур Сикри

Фатепур Сикри  е красива крепост на около 40 км от Агра, построена от Акбар в чест на раждането на сина му (след като дълго време е бездетен). За кратко е бил столица, но поради огромната суша в района се оказва непригоден за живеене и го изоставят. За да се придвижим до там, използвахме доста интересно превозно средство – каручка, теглена от камила. Но честно казано не ви го препоръчвам – много тръска 😉

Самата крепост е значително по-малка от Агра Форт, с просторен вътрешен двор и типичните колонади отстрани. Това, което привлича хората е мраморната гробница на светеца Салим Кристи. Легендата разказва, че Акбар, отчаян че дълго време не му се родило дете, отишъл и поднесъл дарове на светеца. Така скоро разбрал че жена му е заченала. И днес стотици бездетни жени идват тук и се молят за чудо. Разбира се, туристическата индустрия е обърнала всичко на алъш вериш. Всеки може да си купи конец, парче плат и малко листа от рози, които да остави в гробницата като дар. Платът уж отива за бедни жени и деца…а конецът се връзва на мраморните решетки на прозореца като си пожелаваш три желания – за теб, за семейството и за приятелите ти.

През цялото време в крепостта един търговец на бижута ме следваше по петите и въпшреки че му обясних,че не искам да купя не ме остави на мира. Ще се удивите с каква енергия тези хора са способни да подтичват и да се молят, настояват, убеждават само и само да ти пробутат поредния боклук. Нямаше как…аз се предадох накарая, и купих едно колие…е, поне той смъкна цената от 20 долара (ха, как ли пък не) на 100 рупии 🙂

Тадж Махал

Най-сетне Тадж! Пристигнахме пред прекрасния мавзолей и що да видим – безкрайна въволица от индийци, тълпящи се да влязат. И блъсканица, народ (както навсякъде, впрочем)…Това е така, защото билетът за местните е безбожно евтин – само 20 рупии. Докато за чужденци е цели 750 – жив пладнешки обир! Не стига това, ами и след като си платихме, понеже не искахме да чакаме на огромната опашка под жаркото слънце (естествено че няма опашка за чужденци!), надойдоха разни bayas (тъмнокожи братчеди) и ни казаха че „само срещу 50 рупии на човек“ ще ни вкарат бързо. Платихме си, разбира се, но се почувствах отвратително – все едно – като сте чужденци имаме право да ви дерем по три кожи.

Тадж е наистина прекрасен, но трябва да призная, че предния път когато го посетих ( през август 2005) беше много по-красиво, защото нямаше такава тълпа. Хилядите тела, миризми и бутаницата в Индия са в състояние да развалят удоволствието от всяко преживяване.

И все пак…не мога да опиша чувството да си там. Да видиш залеза над Ямуна. Да се възхитиш на невероятната симетрия и красота на този паметник на любовта на Шах Джахан. Искрено ви желая да го видите с очите си!

На път за вкъщи…

След като се разделихме с Тадж, потеглихме към дома. Но…не било писано. Насред път ни се скапа двигателя и се оказахме на 100 км от дома, до някакво крайпътно заведение в един от най-криминалните (според един приятел индиец) райони. Беше много смешно, защото той ни даваше съвети да не привличаме внимание. Ама как, моля ви се – 5-има чужденци (4 от тях момичета) в Индия – да не привлечем вниманието си е мисия невъзможна 😉 За щастие, приключението завърши благополучно…

Малко снимки тук.

 

Advertisements
24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация

7 thoughts on “24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация

  1. mislidumi каза:

    Да се подпиша с далечен поздрав, че чета редовно и чакам с нетърпение следващите истории! 🙂

  2. pippi каза:

    @longanlon: Е, мерси…ти пък си бил много „деликатен“ 😉 какво очакваше – някой крокодзъбел ли?

  3. Това си е било приключение! (: Аз все пак не бих отказала пътешествие на каручка, теглена от камила – звучи наистина екзотично. ((: Въпреки че принципно уж не обичам тръскането…
    Снимките и разказът са страхотни!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s