Докато другите се карат кой-крив, кой-прав и кое е по-по-най, аз да споделя:
Едно такова малко настолно бележниче със странни птици да ми развеселява бюрото ( и без това прекарвам 10 часа от деня на него) 🙂
Хубави неща…
Докато другите се карат кой-крив, кой-прав и кое е по-по-най, аз да споделя:
Едно такова малко настолно бележниче със странни птици да ми развеселява бюрото ( и без това прекарвам 10 часа от деня на него) 🙂
Вила Вилекула 
eeee,dojivqh da te vidq v bg blogosfera :)))) ama te poznah i s degizirovkata i sled tolkova dulgo „nevijdane“ surde4ni pozdravi svetle, ot Deni(na Jenq) ot tyrnovo.. mnogo mnogo se zaradvah da te vidq tyk :))) nali znae6… MALKITE NE6TA!
om
Хих – пилетааааааааааааааааааааааааа…
Немам повече думи. Ама пак имам питанка – с каква химикалка пишеш вътре?
Човек трябва да се радва и на малките неща в живота. Убеден съм в това!
Както можеш да се досетиш аз държа снимка на кучето на бюрото си 🙂
naj-6tastlivi i iskreni sa radostite ot malkite ne6ta v jivota 🙂 i dopulvam seriqta „blajeni sa… “ :)))
Еххх, пиленцааа 🙂 Страхотно решение 🙂
Аз пък си имам една овчица – подарък за Коледа от бивша колежка. Та тази овчица си има шапчица – една жълта камбанка от коледната украса и си стои тихичко под монитора, и си ме гледа миловидно. Учудващо как такива малки нещица зареждат с толкова много енергия…:)
усмихнато 🙂 – като видя такива пъстри хартиени петна, се сещам за една японка, с която си пишехме преди години…
хартията има душа, нали? 🙂
(eola)