Джайпур: втори дубъл

Още първия път в Джайпур си знаех че искам да се върна в този град. И ето че се случи този уикенд 🙂

Този път компанията беше малко по-голяма – 7 души, а програмата – уж по-организирана. Потеглихме в тъмни зори – 3.30, за да стигнем раничко и както вече може би се досещате първата спирка беше Amber fort. Оставих другите да се радват на слоновете и се качих пеша догоре. Въпреки че бях ходила за пореден път се дивих колко красиво е мястото. 

След като всички щастливо си направиха снимки с местните snake charmers и техните кобри, потеглихме към Джайпур, хапнахме набързо и се насочихме към City Palace – резиденцията на местния махараджа. Така и не разбрах как точно той е махараджа и какви са му функциите, ама нейсе. Важното е да се знае, че когато двата индийски флага са издигнати на върха на двореца – значи въпросният махараджа си е в Джайпур. Самият дворец е доста обширен и в него се помещава музей на царските одежди (един от махараджите, представете си, носил нещо като рокличка направена от 50 метра плат). Приказно красиво! Другата атракция е оръжейната – там видях невероятна колекция от ками и ножове. Да не забравя и двата най-големи сребърени съда в света (записани в рекордите на Гинес), които са изложени в двора. Може би най-много ми хареса обаче един от вътрешните дворове, които бил предназначен за танцови представления. Жените на махараджата надничали иззад малките прозорчета без никой да ги види. В двора се влизало през четири прекрасни порти, символизиращи четирите сезона.

***

След вкусен обяд (препоръчвам горещо tandoori chicken) -следващата спирка беше Jantar Mantar – обсерватория, построена през 18 век, която се смята за най-голямото подобно съоръжение в Индия. Тук малко се поувлякохме, та се наложи да ни правят забележка да не се катерим по съоръженията…;)

Следобедът беше посветен на традиционния шопинг и както винаги се забавлявахме с местните продавачи, които използваха дори emotional blackmailing (don’t break my heart) за да ни убедят да купим…

Вече се здрачаваше, когато пристигнахме в Nahargarth fort – изоставена крепост, от която се вижда целия град като на длан. Виждаш Джайпур от край до край и чуваш онази особена човешка глъчка, която може да е навсякъде по света. Пълно безвремие…

Денят завърши в Chokidani – типично Раджастанско село (направено разбира се за туристи). Там може да се забавляваш – да яздиш камила или слон, да се возиш на биволска кола, да танцуваш или да гледаш как танцуват другите, да се качиш на примитивно виенско колело.  О, да…и храната…настаняват те да седнеш на земята, до една ниска масичка и почват да ти носят…та направо се забравят по едно време. като количество на мен ми се видя пре-много, още повече че беше типчно по индийски – тежка и мазна. Но пък вкусовото съчетание беше невероятно 🙂

Ще ви спестя подробностите по прибирането ни…само ще спомена,че трябваше да говоря безспирно в продължение на 4 часа с шофьора на таксито, защото той беше толкова уморен,че заспиваше на волана. Слава Богу че знаеше английски, че инак бяхме жив зян 🙂

Снимки тук.

Advertisements
Джайпур: втори дубъл

3 thoughts on “Джайпур: втори дубъл

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s