Октомври.
Дъжд и портокали.
Странно е как мириса на портокал в съзнанието ми е свързан основно с Коледа. Тогава ги пускаха по магазините само.
Лятото си тръгна, но някак не ми е тъжно. Има приятен после-вкус, като жасмина в зеления чай, който пия напоследък.
Кой знае…може би ни очакват дълги мрачни и мокри есенни дни. И студени неприветливи вечери.
Не е важно сега. Сега листата тепърва жълтеят и небето едва е сбърчило чело…Все още наоколо пълзи вдъхновение.
Какво по-добро време за мечтаене? За правене на любими неща?
…
И не, това на снимката не са портокали. Чушки са 🙂
Вила Вилекула 
Наистина тазгодишният октомври е по-малко депресиращ от обикновено; сигурно е заради ромската жега.
Аз пък ги счетох за домати 😉
Чушко-портокалите много свежо се отразиха на настроението ми:)))) А иначе при мен даже преваля първият сняг 😦
Свежо! И в Пловдив е студено. Сняг все още няма, но се надявам да има циганско лято към края на месеца…
Споделям месечното ти вдъхновение 🙂 Наистина есента носи и топлина по своему. Отвътре.
Портокалите греят! Нищо, че са чушки 😉
Много свежа снимка!
На мен ми заприличаха на коктейлни доматчета и това ме наведе на мисълта, че есента е много подходяща именно за това – сладка приказка с по чаша сгряващ коктейл, докато навън пада мъглата.
Даммм, слънчевите портокали наистина носят сладкия аромат на Коледа. Лятната външна топлина е преминала във вътрешна душевна по средата на зимата. Е, не е ли лятото огледалото за зимата?