Обичам хартиените книги. Тежината на тялото. Грапавината на хартията. Миризмата.
За любимите ми книги ми харесва да си „маркирам територията“ с някакви малки неща. Например някоя подгъната страничка, инициалите ми написани някъде, мисъл надраскана в полето.
Затова много ми допадна идеята, която видях в един блог – цветни табелки, върху които можеш да си напишеш името (или каквото там друго искаш). Всъщност те са един вид наследници на традицията на ex-libris-а.
От тук, можете да си свалите няколко доста свежи дизайна (Приличат ми малко на етикетите , които лепяхме едно време по тетрадките в първи клас 🙂 ). Могат да се разпечатат върху лепяща хартия и voila! А този сайт разполага с доста голямо разнообразие от черно-бели и цветни bookplates.
Ще ми бъде интересно ако някой от вас има собствен (рисуван по поръчка) ex-libris да сподели.
А ако тук четящите дизайнери се изкушат и сътворят ex-libris-и ще бъде просто прекрасно 🙂
Вила Вилекула 
Аз планирам да си направя екс либрис, но още обмислям каква картинка би била подходяща за мен. Book-plate ми се струва заемащо доста място, а предпочитам да има възможно най-малко поражения върху книгата. Виждам го като печатче със съвсем стилизирана картинка. Също не съм сигурна дали да е само мой или общ с на човека до мен, но ще бъде по-скоро второто и със сигурност ще се похваля като го измисля 🙂
Хах, готина идея. При първа възможност и мъничко свободно време ще видя какво може да ми хрумне.
Хайдеее 🙂 Моля!
интересно 🙂
аз си пиша името на първата бяла страница 🙂
обаче е кофти, ако решиш по-късно да подариш книгата, случи ми се веднъж..
Що бе, тъкмо човека ще помни кой му я е подарил 🙂
http://loginstudio.blogspot.com/2010/02/blog-post_08.html – това беше подаръкът от мен за таткото ми по случай 70-ия му рожден ден. Аз лично имам едно малко печатче с Н (всъщност латинско хаш, но каква е разликата? :), което удрям, а после дописвам името си, датата и мястото. Драго ми е да откривам книги от всякакви места и периоди след време.