червено

Есента се завърна от лятна ваканция, още със слънце в очите и вятър под полата, и се захвана за работа като за последно. Само за ден два боядиса всичко в червено, оранжево и жълто. Най-много обичаше червеното всъщност. „Червеното е цветът на живота“, мислеше си тя.
Изгревът е червен
червена е кръвта
червена е била и ябълката на греха.
Червени са обувките на момичето, което всяка сутрин трополи по калдъръмената уличка надолу към пристанището
червена е панделката в косите на момиченцето, което живее на улица „Боровинкова“ 9
червен е сокът от малини по пръстите на баба
и доматите дето зреят на двора.
Червена е шамията на старата циганка, дето обикаля градския площад и гледа на ръка
червено е виното и бълбука весело, докато кръчмарят го налива
червен е и носът на градския пияница, който по обед дреме на сянка под липите
червено е онова седмаче, дето се роди вчера на обущаря
и огънят в пещта на ковача – и той е червен
и железата, които излизат от огнената паст горят в алено.
Червена китка беше затъкнала зад ухо чернооката хубавица, по която и млади, и стари въздишат
ето я и стринката от третия етаж – излезе да изтърси трохите от една червена покривка.
Разбира се, най-хубаво червен е цветът на малкия старомоден мотопед, с който пощальонът разнася писмата рано сутрин, преди да се е събудил градът.
А бузите на червендалестата лелка, дето работи в хлебарницата – как можах да ги забравя? Тя винаги е цялата обрашнена, бяла…само бузите й розовеят.
Едно момченце си изпусна захарното петле докато тичаше да настигне сладоледаджията. Сега петлето лежи в прахта – лъскаво и кърваво-червено, събрало лъчите на следобедното слънце.
Червен е залезът, дето толкова влюбени се събират да гледат на кея
понякога, когато има вятър, луната също е бледо-червена.
С червена кърпа забърсва потта от челото си носачът, който току що е качил пианото на старата госпожа Петрова, дето има червени мушката на балкона и често сяда в сладкарница „Роза“ и разговаря с ъс старата си приятелка госпожа Ефросинова.
Госпожа Ефросинова винаги има червена кърпичка, втъкната в ревера на сакото си – не за друго, ами защото е в тон с червената й коса. Дори съпругът й понякога слага червена вратовръзка, но само когато иска да е мил с нея или просто да я помоли да му приготви реване за закуска в неделя.
Като говорим за червено, няма как да пропуснем лицето на месаря Тотю, който много се вълнува от политика и футбол. Колчем местният отбор се случи да играе някой незначителен мач, Тотю захвърля омазаната си престилка и сяда да гледа. А когато се случи да има голово положение, наш Тотю се хвърля с устремен рев към кутията на телевизора и аха да влезе в нея. А лицето му червенее ли червенее.
При все това, хич не разбирам защо наричат есента „мъртъв сезон“.

 

Advertisements
червено

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s